„Литературен вестник“, с подкрепата на Национален дарителски фонд „13 века България“, обявява пореден годишен конкурс работилница за литературна критика, съобщи редакцията му. В конкурса могат да участват автори до 30 г. 

Приемат се литературнокритически рецензии с обем до 5000 знака върху книги в областта на художествената литература и хуманитаристиката, български и преводни, публикувани през 2015 и 2016 г. Текстовете (с посочени име на автора, дата на раждане, телефон и електронен адрес за връзка) се приемат до 15 октомври на адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Изпратените за участие текстове ще бъдат разглеждани текущо от тричленното жури на конкурса и номинираните ще бъдат публикувани в специална ежеседмична рубрика в „Литературен вестник“, както и на сайта на изданието.

Авторите на номинираните текстове ще имат възможност да участват в творчески работилници, в които ще се включат утвърдени критици и редакторите на „Литературен вестник“.

През януари жури в състав: доц. д-р Дарин Тенев, гл. ас. д-р Дария Карапеткова и гл. ас. д-р Мария Калинова, избра за носител на Голямата награда „13 века България“ – почетна грамота и 400 лв. – Симона Господинова и нейната рецензия "За „Лисицата“ и потенциала на романа" за книгата на Галин Никифоров.

Номинирани бяха:

1. Деница Венкова, „Провинции“: прохождане към тишината

2. Анна Лазарова, Междуребрен водоем, в който сме пропуснали да оцелеем

3. Валентин Славеев, За „Смяна на огледалата“

4. Мартин Касабов, Тогава, когато искам да мълча

5. Емилия Дяконова, Секс по време на комунизъм

6. Теодора Лалова, Истории за пътя

7. Иван Коларов, Роман за по-широка публика

8. Кристиян Янев, За преоткриването на един роман

9. Йоанна Нейкова, Естер=Силвия?

10. Десислава Николова, Няма лъжа и измама

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Обикновеният човек има само една грижа: как да убие времето си, а умният – как да го употреби.“

Артур Шопенхауер, германски философ, роден на 22 февруари преди 232 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

Да, с удоволствие - 32.3%
Да, с познавателна цел - 19.4%
Не, слабо е - 45.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Лицемерно е личният мотив да се представя за принципна битка

Документалният сериал „Путин, Русия и Западът“ се занимава с първото десетилетие от управлението на руския президент Владимир Путин, с ранните симптоми на неговата „епоха на стабилността“, с измазването на фасадата на „суверенната демокрация“.

"Посмъртна изповед" е антибиотик срещу носталгията по тоталитарното общество

Преживяното от Денчо Знеполски е разказано така, както нормалният човек просто не може да си го представи и в най-развинтеното свое въображение.

Наръчник на оптимиста или защо „Паразит“ взе главните „Оскар”-и

Лентата взе наградата за най-добър международен филм не само защото е вещо направена и впечатляваща за гледане, но и тъй като основният й конкурент се казваше „Болка и величие“.