Алжирската писателка и авторка на филми Ася Джебар почина на 78 г. в парижка клиника, съобщи „Дер щандарт”.

Тя бе сред постоянно номинираните за Нобелова награда през последните години, но така и не успя да вземе отличието. В писателския свят бе известна като „алжирската Франсоаз Саган” заради непрестанната си борба за еманципация на жените в арабския свят. За нея писането беше „алармен сигнал”, „разговор с жертвите на насилие”.

Джебар е родена през 1936 г. под името Фатима Зохра. На 18 г. заминава за Франция, за да учи в университет. Твърди се, че е първата от родината си, която постъпва в елитно учебно заведение. Заради участие в протест на алжирски студенти срещу френския колониализъм тя е изключена през 1957 г. Същата година става известна с първия си роман „La Soif” („Жажда”), година по-късно издава „Les Impatients” („Нетърпеливите”).

Писателката е поканена да преподава в университети в Алжир, Франция и САЩ.През 2000 г. спечели Наградата за мир на германския борсов съюз. През 2005 г. е приета за член на Френската академия.

За първия й филм „La Nouba des Femmes du Mont Chenoua” през 1979 г. получава наградата на критиката на филмовия фестивал във Венеция. Документалната й лента „ La Zerda ou les chants de l’oubli” получава специалната награда за най-добър исторически филм на Берлинале през 1982 г.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

„Глупаците са любимата ми тема, нека сатирата е моята песен.“

Джордж Байрон, английски поет, роден на 22 януари преди 230 години

Анкета

Харесвате ли клипа за европредседателството?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

За формата на водата и любовта

Ще има зрители, които ще негодуват и ще излязат на петнайсетата минута, но ще има и такива – а те ще са много повече, които ще ръкопляскат на финалните надписи.

С „Нокаут“ уверено напред

Във филмът “ сериозното е преплетено с ироничното, критичното с романтичното начало, актьорите играят с вдъхновение и неприкрит ентусиазъм, личи , че им е било интересно на снимачната площадка, че са се забавлявали от сърце.

За художника – в 65 000 картини

"Да обичаш Винсент" е единствен по рода си – пълнометражна "маслена" анимация