Излезе ново издание на емблематичния роман на Казуо Ишигуро „Никога не ме оставяй“. Издател е „Лабиринт”. Книгата е публикувана на английски през 2005 г. и веднага е обявена от авторитетния „Тайм” за роман на годината. Първото българско издание е от 2008 г. През 2010 г. излезе и филмовата версия на романа под режисурата на Марк Романек. В ролите са Андрю Гарфилд, Кийра Найтли, Шарлот Рамплинг, Сали Хоукинс, Чарли Роуи, Кери Мълиган и др.

„Никога не ме оставяй“ е причисляван и към антиутопиите, и към научната фантастика, и към притчовата литература. Той продължава да звучи актуално и днес заради класическите  темите - за самотата, за безпътицата в свят, където ни искат всички еднакви и взаимозаменяеми и където, за да оцелееш – дори чисто физически, - трябва постоянно да доказваш, че имаш душа. 

КАЗУО ИШИГУРО е роден през 1954 г. в Нагасаки и едва петгодишен отива да живее заедно с родителите си в Южна Англия, където баща му, океанограф, е поканен да преподава. Пише на английски. На 27 години издава първия си роман „Блед изглед с хълмове“ (1982), посрещнат възторжено и от читатели, и от критика. С втория си роман „Художник на неустойчивия свят“ (1986) спечелва престижното отличие „Уитбред“. А третият му роман „Остатъкът от деня“ (1989) му носи световна слава и най-значимата литературна награда в англоезичния свят „Ман - Букър“, за която е номиниран четири пъти - своеобразен рекорд в историята на отличието. От книгата само на английски са продадени над милион и половина бройки, а екранизацията ѝ с Антъни Хопкинс и Ема Томпсън в главните роли има осем номинации за „Оскар“. Миналата година след десетгодишно мълчание излезе и най-новият роман на Ишигуро „Погребаният великан“, който беше издаден едновременно на английски и български – него също предстои да видим на големия екран, правата вече са откупени от един от най-мощните кинопродуценти Скот Рудин.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПРОПАСТ

    България и интелектуалците й - заседнали между XIX и XX век

    Тв предаване, посветено на писмото на 30 европейски интелектуалци, показа къде сме - все още в задния двор на ЕС.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Ние нито знаем да слушаме, нито да играем. Кючекът и пошли текстове от рода на „Искам го, стискам го” заглушават фолклора и възпитават младото поколение в безвкусица и простотия.“

Иво Папазов – Ибряма, български музикант, роден на 16 февруари преди 67 години

Анкета

Трябва ли министърът на културата да подаде оставка?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Гешев“ или пътят към истината

Новите изследователи и търсачи на скрити тайни  за родния полицай №1 ще са благодарни, тъй като е осигурени солиден фундамент, от който може да се продължи напред в толкова трудната и привлекателна тема „Никола Гешев“.

С „Т34“ от Москва до Бохемия

Към този филм трябва да се подходи спокойно и с внимание.

„Цезар, шута на пиратите“ от Думитру Раду Попеску (ревю)

Негов учител в театъра е без съмнение Шекспир. Именно геният от Стратфорд го вдъхновява за редица от неговите текстове за театъра.