В навечерието на 400-годишнината на Уилям Шекспир на англоезичния книжен пазар излезе книга, която твърди, че част от безсмъртните творби на Ейвънския бард са дело на жена. Автор на „The Dark Lady: The Woman Who Wrote Shakespeare's Plays” е литературният изследовател Джон Хъдсън. Той смята, че еврейката Амелия Басано е истинският създател на „Ромео и Жулиета”, „Венецианският търговец” и т.н.

Басано била родена през 1569 г. в семейството на венециански придворни музиканти, забавлявали кралица Елизабет І. Еврейката станала метреса на лорд Хенри Кери, отговарящ за английския театър и патрон на трупата, която представяла шекспировите пиеси. Тя направила кариера и получила всички умения и контакти, за да попълни репертоара, приписван на Ейвънския бард. Според Хъдсън Амелия Басано е имала любовна афера и с драматурга Кристофър Марлоу, автор на "Трагичната история за живота и смъртта на доктор Фауст". 

Авторът базира своите изводи на факта, че повечето от сюжетите на Шекспир са чуждоземни, а е известно, че той никога не е напускал Англия. В някои от пиесите личат задълбочените знания за Италия, родината на семейството на Амелия, познанията ѝ по лов със соколи, хлебарството и на еврейския език.

"След като нашият свят става все по-малко расистки, сексистки и догмите започват да падат, идва времето да узнаем истинската история за Амелия Басано", изтъква Джон Хъдсън.

Някои споделят мнението на автора, като съвсем не е случайно присъствието на Емилия (съпруга на Яго) в "Отело" и на Басанио във "Венецианският търговец".

След смъртта на Шекспир през 1616 г. неговото творчество става все по-популярно през години. Това предизвиква и интерес към личния му живот. Заради липсата на информация обаче и гладът за сензации се появяват нови „творби” на Шекспир и неизвестни „факти” за живота му. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Има само една позиция за един артист. Той трябва да стои изправен.”

Дилън Томас, уелски поет и драматург, роден на 27 октомври преди 106 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.