За пръв път в превод на български излиза неиздаваната досега класика на Киплинг „Пакостникът Пък“. Публикуването на книгата е свързано със 150-годишнината от рождението на автора на „Книга за джунглата“.  

„Пакостникът Пък“ е в модерния в момента жанр на историческото фентъзи, на което се оказва, че е предшественик. Главният герой е прочутият елф Пък - палавото духче от комедията на Шекспир „Сън в лятна нощ“, чиито пакости са двигателят на действието в пиесата. При Киплинг обаче то среща две деца и ги повежда на необикновено пътуване в английската митология и история. Между историческите и магически истории има звънливи стихове, които ги свързват и са чудесно претворени на български. Изданието е придружено от предговор, написан от проф. Симеон Хаджикосев, специалист по западноевропейска литература.

„Жанрът е наистина историческо фентъзи, приказното и реалистичното са великолепно балансирани, а не можем да не споменем с добри думи и претворяването на български, дело на Емил Минчев. Поемките, отграничаващи отделните епизоди, са също добре преведени. Книгата, ориентирана предимно към младата аудитория, би била интересна за читатели от всички възрасти не на последно място и поради това, че открехва прозорче към древната и старата история на Англия, твърде слабо позната у нас. Така че препоръчвам и на родителите, които биха купили великолепно оформената полиграфически книга „Пакостникът Пък“ заради децата си, да се зачетат в нея. Сигурен съм, че няма да съжаляват“, заявява в предговора си проф. Симеон Хаджикосев.

Книгата е от поредица на „Персей“ в програма „Творческа Европа“. Редактори на стиховете са Виктория Катранова и Светла Иванова.

РЪДИАРД КИПЛИНГ е роден на 30 декември 1865 г. Той е най-младият Нобелов лауреат – на 42 години е, когато получава приза. След Първата световна война, в която загива единственият му син, творческата доктрина на писателя рязко се променя. Масонската му принадлежност е ярко изразена в повечето му творби, като най-силно впечатление прави автобиографията му.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Да бъдеш оригинален е качеството, което най-трудно се намира у един режисьор.“

Питър Джаксън, новозеландски режисьор, роден на 31 октомври преди 59 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.