Сборникът „Модернизъм в българската и македонската литература на ХХ век. Сходства и различия” беше представен днес, 26 февруари, в БАН. Изследването е част от проекта „Европейски ценности в творчеството на български и македонски творци през ХХ век”, и за първи път обединява български и македонски литературоведи. В изданието са публикувани 23 научни студии, които разглеждат различни аспекти на проблема за модернизма в литературата. Българските автори са 17, македонските – 6.

„По начало сътрудничеството с македонската страна винаги е било трудно. Обременено е с много неща, които те наричат „нерешени” проблеми. За нас това са излишни, спорни въпроси, които се поставят от тяхна страна. Те са свързани с проблеми на историята, на езика и на четенето на литературни произведения и творчество. Така има опити някои български писатели да бъдат присвоявани от съвременната македонска литературна историография. Това са проблемите, които в бъдеще трябва да решаваме като учени. За начало трябваше да изберем за начало на това сътрудничество тема, която да предизвиква възможно най-малко конфронтации. Логично това е модернизмът. Изследванията в сборника са съсредоточени върху български поети и писатели, принадлежащи към модерните течения от края на ХІХ и началото на ХХ век, най-вече представителите на литературните кръгове „Мисъл” и „Стрелец” – от Славейков и Яворов до Чавдар Мутафов и Константин Гълъбов. През първите години  (след 9. ІХ. 1944 г.) в България има твърд тоталитарен режим и култ към определен метод в литературата – социалистическия реализъм. По същото време в Югославия, след конфликта между Тито и Сталин, режимът става малко по-либерален, в сравнение с нашия, това позволява те да имат повече контакти с учени и с културата на западноевропейските страни. Така там по-лесно влизат понятия като модерно и модернизъм. Там влизат модерни писатели, поети, пишат се манифести…У нас това беше забранено и ако се говореше, то беше със синонимни понятия, езоповски език. Вместо да се каже, че една творба е модерна, казва се, че това е ново търсене. Не модернизъм, а „нов вятър в литературата, след Априлския пленум”, обясни ръководителят на научния колектив към Института по литература на БАН доц. Александър Йорданов за БГНЕС.

Ръководител на проекта от македонска страна е известният литературовед академик Милан Гюрчинов.

„Двете научни академии могат да бъдат фактор за сближаване на народите. Съвместната работа по такива европейски проекти могат да бъдат отваря вратите и на политиката да изчисти различията между двете държави”, допълни академик Таки Фити - ръководител на Македонската академия на науките и изкуствата.

„Модернизъм в българската и македонската литература на ХХ век. Сходства и различия” ще бъде представен и в Македония.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Да бъдеш оригинален е качеството, което най-трудно се намира у един режисьор.“

Питър Джаксън, новозеландски режисьор, роден на 31 октомври преди 59 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.