Екипът на „Човешката библиотека” организира литературно четене, посветено на „Пентаграм" - събраните съчинения на Атанас. П. Славов. То ще се проведе на 27 февруари, събота, от 18 ч. в столичния книжен център „Славейков” (пл. „Славейков” №7 в книжарницата за книги-игри в големия безистен вдясно срещу опакования фонтан).

„Пентаграм“ е книга, издадена съвместно от Фондация „Човешката библиотека“ и Дружество на българските фантасти „Тера фантазия“. В нея са събрани най-важните текстове от 40-годишния творчески път на Атанас П. Славов, включително романа „Психопрограмираният“ и разкази, отличавани с национални награди („Предсмъртната или първата болка“, „Война и мир“).

„Пентаграм“ се откроява сред всичко българско, което съм чел, не само защото текстовете вътре са изключително разнообразни – и в идеите си, и откъм форма. Дори по-важно е, че ги споява един идеал: Мечтата за Човека – еволюиращия, търсещия, отзивчивия, готовия да дръпне другите подире си. А този идеал, уви, се среща рядко даже и в световната литература. И малко са читателите, дето няма да го от-рекат „наивен“ или даже „остарял“… а колко са онези, които ще се вдъхновят сами да търсят, да се отзовават, да дърпат другите подире си? С което Атанас П. Славов печели точки и за смелост“, казва Калин М. Ненов от „Човешката библиотека”.

АТАНАС П. СЛАВОВ е роден на 29 юли 1947 г. в Бургас. Той е един от основателите на софийския клуб за фантастика, евристика и прогностика „Иван Ефремов“. През 1968 г. основава първия в България клуб за любителите на фантастика „Терра Фантазия“.Автор е на романа „Психопрограмираният“. Съставител на множество сборници за фантастика, сред които поредицата „Модели“, „Моделириум“ и „ВИРТ“. Издава електронното списание „Фентернет“ и, чрез фондация „Човешката библиотека“, алманаха за фантастика и футурология „ФантАstika“.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Да бъдеш оригинален е качеството, което най-трудно се намира у един режисьор.“

Питър Джаксън, новозеландски режисьор, роден на 31 октомври преди 59 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.