Стартира нов, съвместен проект между Националната библиотека и издателско „Ателие Аб“. Идеята е на поета Анго Боянов, кой ще бъде и водещ на бъдещата поредица от творчески срещи, наречена „Галерия на думите“. Намерението му е добрите мисли, превърнати в думи, събрани като медени пити между кориците на книгите, да се превърнат в сърдечни радари, в търсенето на сродни души.

Всеки месец, през понеделник, под покрива на Националната библиотека – най-сакралното място за подобни откровения –  ще бъдат канени доказани поети и писатели, доказани художници и музиканти, издатели и философи. Стига да притежават харизмата, казва Боянов, с която в продължение на час и половина да спират дъха ни, докато ни въвеждат в своя неприкосновен свят на мъдростта и добротата. И да могат да отговарят с ентусиазъм на въпросите, зададени от четящата публика. 

Първият участник в „Галерия на думите“ ще бъде Румен Леонидов. Поводът е новата му книга „Деветият кръг на рая“, сборник с есета за художници. Ето какво пише в следговора й издателят Анго Боянов:

„Не съм виждал Румен Леонидов да рисува. Не съм и подозирал, че той рисува не картини, а художници. Рисува техните светли лица и съдби. Техните самобичувания и нежни признания. Рисува скици и икони – едновременно. Само че с перо, не с четка. Не с багри, а с думи. И откъде му идва този словесен замах, за да драсне изневиделица, ако не друго, поне една златна лимба към често непредвидимите и чепати характери на своите герои. Чепати и благословени! Благословени и неприлично благи. Завиждам на Румен за среднощията, прекарани с тях. За звъна и блясъка на чашите. За сладките приказки, за медовината, която е обливала душите. И за музите-видения. Това, че му е хрумнало да събере образите на приятели „рембрандовци“ в книга-картина, книга-откровение, книга-поклон, го прави поетично жив. И още по-жив. Защото е подредил последователите на Майстора от Шишковци в компанията на великия ибериец Хуан Миро. Не за сравнение, а заради общия им захлас пред божественото изкуство. Бъди честит, Румене! Благодаря ти, че се появи като шеметен душеприказчик – с есета-жестове – в желаната „Галерия от думи“ – най-новият припев на нашето Издателско ателие.“

Първата среща е насрочена за 25.01.2016 г.,понеделник, от 17 ч. в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. Входът е свободен.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„По-лесно е да се изпроси от бедните, отколкото от богатите.”

Антон Чехов, руски писател и драматург, роден на 29 януари преди 160 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За романа „18 % сиво“ и неговата екранна интерпретация

Филмът “ разчита основно на славата на книгата и харизмата на Руши Виденлиев.

Светлината като едно от чудесата на света 

“Поеми на светлината” - пред нас е Мирозданието, лирически и философски преосмислено и преоткрито с цялата си красота.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.