Арт трилърът „Смърт във вода“ от норвежкия писател Торкил Дамхауг ще бъде в книжарниците от 15 януари, съобщи издателство „Изида”. Българският писател познава автора от романа му  „Погледът на Медуза“, публикуван през 2015 г.

В „Смърт във вода“ отново доказва силата на скандинавската криминална литература.На главната героиня  Лис й предстои да се сблъска с поредица от неочаквани и страшни открития, преди да се доближи до разкриването на престъплението и да разбере каква роля в тази трагична история е изиграл увековеченият в поемата на Т. С. Елиът финикиец, на когото пророчицата Сибила е предрекла „смърт във вода”.

Бившият психиатър Торкил Дамхауг в момента е един от най-горещите автори в скандинавската литература наред с Том Егеланд, Стиг Ларшон, Томас Енгер, Йорген Бреке, Ян Гиу, Ю Несбьо и Курт Ауст. Благодарение на професионалния си опит той създава сложни и убедителни герои, води читателя из дълбините на човешкото съзнание и поставя брилянтни за разрешаване криминални загадки. Определят романите му като пристрастяващи, защото в тях по особено майсторски начин са съчетани дълбока психология, силни емоции, опъващо нервите напрежение, интересни препратки към други произведения на изкуството и не на последно място - качествена литература. Носител е на престижната награда за най-добър криминален роман „Ривертон“ („Златният револвер“). 

---

Поемата „Пустата земя“ (1922) на поета Томас Стърнз Елиът (1888-1965), представител на модернизма и носител на Нобеловата награда за литература, е преведена на български два пъти - от Георги Рупчев и Владимир Левчев. Четвъртата част на поемата се нарича „Смърт във вода“ и е съвсем кратка:

Флеб, финикиецът, двуседмичен мъртвец, забрави писъка на чайките, забрави морските въртопи, забрави загубата и печалбата.  

Течение дълбоко под морето повлече костите му шепнешком. Той се издигаше и

падаше и тъй измина пътищата на зрелостта и младостта си от водовъртежите

понесен.                                                          *

Езичник или пък евреин, ти, който въртиш колелото и гледаш по посоката на

вятъра, помисли за Флеб, той също бе красив и строен като теб.

 

Превод: Георги Рупчев

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Да завършиш книга е все едно да дръпнеш дете в задния двор и да го застреляш.“

Труман Капоти, американски писател, роден на 30 септември преди 96 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.