Изследователят от университета в Нан Оливие Ерцшайд и Изабел Атар – френски депутат от партията на „Зелените”, публикуваха „Дневника на Ане Франк” на интернет страниците си и обявиха, че той вече е без авторски права, съобщи spiegel.de. Според правилата защитата върху едно произведение изтича на 1 януари 70 години след смъртта на автора. Ане Франк загина в концлагера Берген-Белзен в края на Втората световна война. 

Правата върху дневника се държаха от фондация в швейцарския град Базел, която обаче не смята, че те са изтекли. Напротив, според сметките им трябва да се броят 50 години от първото издание на книгата, което по техни сметки е станало през 1986 г. По тази логика правата изтичат чак през 2037 г. Затова фондацията заплаши със съд публикувалите дневника. 

Дневникът на еврейското момиче с германско гражданство е открит след войната. Баща му Ото Франк, който единствен оцелява от семейството, публикува през 1947 г. откъси от него. Досега книгата е преведена на 70 езика и е продадена в тираж над 30 млн. копия. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Природата казва на жените: „Бъди красива, ако можеш, мъдра, ако искаш, но бъди уважавана – това е най-важното.“

Бомарше, френски драматург, роден на 24 януари преди 286 години

Анкета

Харесвате ли клипа за европредседателството?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

За формата на водата и любовта

Ще има зрители, които ще негодуват и ще излязат на петнайсетата минута, но ще има и такива – а те ще са много повече, които ще ръкопляскат на финалните надписи.

С „Нокаут“ уверено напред

Във филмът “ сериозното е преплетено с ироничното, критичното с романтичното начало, актьорите играят с вдъхновение и неприкрит ентусиазъм, личи , че им е било интересно на снимачната площадка, че са се забавлявали от сърце.

За художника – в 65 000 картини

"Да обичаш Винсент" е единствен по рода си – пълнометражна "маслена" анимация