„Джералд Даръл беше човек от рая - изгубения рай, намерения рай, жадувания рай, невъзможния рай, раят, съграден със собствените му ръце. Раят беше неговият бизнес, неговият живот, неговият унищожител, неговото изкупление.” Това пише „Индипендънт” по повод 60-годишнината от написването на прочутите мемоари на писателя „Моето семейство и други животни”, която се навършва през 2016 г. 

Знаменитата книга е вдъхновила много други книги и филми, продадена е в милионен тираж. Няколко поколения израснаха с историята на семейство Даръл и техния престой на райския остров Корфу 5 години преди избухването на Втората световна война. По повод на годишнината британската телевизия ITV ще излъчи сериал със заглавието „Семейство Даръл”, посветен на необикновените им приключения в рая. 

Даръл е известен и с Тръста за спасяване на диви животни, който той учредява през 1959 г. и който до днес функционира на американския остров Джърси. Той се ръководи от съпругата му Лий, която днес е на 66 години. Когато се женят, тя е на 29, а той – на 53. 

„Чувството, когато го срещнах, беше като светване на 1000-ватова лампа. Мощта, енергията, харизмата му бяха толкова силни”, разказва Лий. 

Даръл умира преди 21 години, като оставя над 40 книги, повечето хумористични и забавни. Той е човек, изпреварил времето си, първата личност, която тръгва да събира и спасява животински видове, застрашени от изчезване. 

„Хората си мислят, че просто се грижа за пухкави животни. Всъщност аз се опитвам да спася човешката раса от самоубийство”, казва Даръл. 

Най-добрата му книга е част от езика, част от начина, по който мислим. Журналистката Клер Балдинг иска специално разрешение и го получава от Лий Даръл, за да кръсти собствените си спомени от детството „Моите животни и друго семейство”. 

„Моето семейство и други животни” е най-великата експресия на биофилия в литературата. Момче на райски остров, заобиколено от ексцентрично семейство и чудните животински видове на Средиземноморието. Забавлението и радостта са в сърцевината на всичко, което Даръл пише. Книгата отдава почест на дивия свят повече от всяка друга. Тя е смешна, но и задълбочено сериозна, разтърсва хората – от смях или други емоции. Казва ни, че хората не сме завършени, когато сме сами, без дивия свят. Прекрасното заглавие е добра шега, но и много повече от шега. Трябва да се грижим за планетата и нейните видове, защото без тях ще изчезнем и ние. Тръстът „Даръл” ни го казва до ден-днешен. 

Книгата притежава брилянтна структура – човешките характери изскачат от страниците като карикатури, нарисувани от необичайно интелигентно дете. По това време братът Лари е женен, но съпругата му Нанси липсва от разказа. По същия начин Лари, който е професионалният писател в семейството, не включва образа на Джералд в историите си от Корфу. 

Даръл е наясно със загубата през целия си живот. „Светът е толкова деликатен и сложен като паяжината на паяка”, пише той. „Ние обаче правим огромни дупки в нея.”

„Той имаше апокалиптична визия за света”, разказва Лий Даръл. „Деструкцията, глупостта и алчността му причиняваха дълбок стрес и бяха причина за алкохолизма му.” 

Всъщност вторият му брак с Лий го спасява, дава му надежда и сила да печели малки победи. Нарича зоопарка на тръста си – университет, и обучава в него млади хора – за каузата си. Преди 25 години тръстът наистина става академия и е обучил 5000 души от 139 държави. 

„Светът сега е пълен с хора, които вярват в това, в което вярваше Джери”, казва Лий. 

През 1988 г. в парка на Даръл е закопана капсула с писмо за бъдещите поколения, написано от него. В него се изразява надежда, че и за тях ще има светулки, пеперуди, песни на пойните птички и цялото това разнообразие на планетата, което обогатява живота ни. „Надяваме се, че ще бъдете благодарни, че сте родени в такъв магичен свят”, гласи заветът на Даръл. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Вложих толкова много енергия да стигна върха, че приемам стреса да бъда там.”

Пласидо Доминго, испански оперен певец, роден на 21 януари преди 79 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.

По следите на жените от кино „Роялъ“

Леа Коен е написала четивен, ярък, пъстроцветен роман. Добре конструиран и може би най-хомогенният в творчеството й.

Как умират демокрациите

 

Разпадът на демокрацията за повечето хора остава невидим, предупреждават Даниел Зиблат и Стивън Левицки.