„Джералд Даръл беше човек от рая - изгубения рай, намерения рай, жадувания рай, невъзможния рай, раят, съграден със собствените му ръце. Раят беше неговият бизнес, неговият живот, неговият унищожител, неговото изкупление.” Това пише „Индипендънт” по повод 60-годишнината от написването на прочутите мемоари на писателя „Моето семейство и други животни”, която се навършва през 2016 г. 

Знаменитата книга е вдъхновила много други книги и филми, продадена е в милионен тираж. Няколко поколения израснаха с историята на семейство Даръл и техния престой на райския остров Корфу 5 години преди избухването на Втората световна война. По повод на годишнината британската телевизия ITV ще излъчи сериал със заглавието „Семейство Даръл”, посветен на необикновените им приключения в рая. 

Даръл е известен и с Тръста за спасяване на диви животни, който той учредява през 1959 г. и който до днес функционира на американския остров Джърси. Той се ръководи от съпругата му Лий, която днес е на 66 години. Когато се женят, тя е на 29, а той – на 53. 

„Чувството, когато го срещнах, беше като светване на 1000-ватова лампа. Мощта, енергията, харизмата му бяха толкова силни”, разказва Лий. 

Даръл умира преди 21 години, като оставя над 40 книги, повечето хумористични и забавни. Той е човек, изпреварил времето си, първата личност, която тръгва да събира и спасява животински видове, застрашени от изчезване. 

„Хората си мислят, че просто се грижа за пухкави животни. Всъщност аз се опитвам да спася човешката раса от самоубийство”, казва Даръл. 

Най-добрата му книга е част от езика, част от начина, по който мислим. Журналистката Клер Балдинг иска специално разрешение и го получава от Лий Даръл, за да кръсти собствените си спомени от детството „Моите животни и друго семейство”. 

„Моето семейство и други животни” е най-великата експресия на биофилия в литературата. Момче на райски остров, заобиколено от ексцентрично семейство и чудните животински видове на Средиземноморието. Забавлението и радостта са в сърцевината на всичко, което Даръл пише. Книгата отдава почест на дивия свят повече от всяка друга. Тя е смешна, но и задълбочено сериозна, разтърсва хората – от смях или други емоции. Казва ни, че хората не сме завършени, когато сме сами, без дивия свят. Прекрасното заглавие е добра шега, но и много повече от шега. Трябва да се грижим за планетата и нейните видове, защото без тях ще изчезнем и ние. Тръстът „Даръл” ни го казва до ден-днешен. 

Книгата притежава брилянтна структура – човешките характери изскачат от страниците като карикатури, нарисувани от необичайно интелигентно дете. По това време братът Лари е женен, но съпругата му Нанси липсва от разказа. По същия начин Лари, който е професионалният писател в семейството, не включва образа на Джералд в историите си от Корфу. 

Даръл е наясно със загубата през целия си живот. „Светът е толкова деликатен и сложен като паяжината на паяка”, пише той. „Ние обаче правим огромни дупки в нея.”

„Той имаше апокалиптична визия за света”, разказва Лий Даръл. „Деструкцията, глупостта и алчността му причиняваха дълбок стрес и бяха причина за алкохолизма му.” 

Всъщност вторият му брак с Лий го спасява, дава му надежда и сила да печели малки победи. Нарича зоопарка на тръста си – университет, и обучава в него млади хора – за каузата си. Преди 25 години тръстът наистина става академия и е обучил 5000 души от 139 държави. 

„Светът сега е пълен с хора, които вярват в това, в което вярваше Джери”, казва Лий. 

През 1988 г. в парка на Даръл е закопана капсула с писмо за бъдещите поколения, написано от него. В него се изразява надежда, че и за тях ще има светулки, пеперуди, песни на пойните птички и цялото това разнообразие на планетата, което обогатява живота ни. „Надяваме се, че ще бъдете благодарни, че сте родени в такъв магичен свят”, гласи заветът на Даръл. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„По-добре е да се изкачваш, отколкото да слизаш, дори ако си паднал няколко пъти.“

Антонио Бандерас, испански актьор, роден на 10 август преди 60 години

Анкета

Ще купувате ли повече книги, като падне ДДС?

Да - 41.7%
Не - 33.3%
Зависи - ако намалят цените - 16.7%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.