„Джералд Даръл беше човек от рая - изгубения рай, намерения рай, жадувания рай, невъзможния рай, раят, съграден със собствените му ръце. Раят беше неговият бизнес, неговият живот, неговият унищожител, неговото изкупление.” Това пише „Индипендънт” по повод 60-годишнината от написването на прочутите мемоари на писателя „Моето семейство и други животни”, която се навършва през 2016 г. 

Знаменитата книга е вдъхновила много други книги и филми, продадена е в милионен тираж. Няколко поколения израснаха с историята на семейство Даръл и техния престой на райския остров Корфу 5 години преди избухването на Втората световна война. По повод на годишнината британската телевизия ITV ще излъчи сериал със заглавието „Семейство Даръл”, посветен на необикновените им приключения в рая. 

Даръл е известен и с Тръста за спасяване на диви животни, който той учредява през 1959 г. и който до днес функционира на американския остров Джърси. Той се ръководи от съпругата му Лий, която днес е на 66 години. Когато се женят, тя е на 29, а той – на 53. 

„Чувството, когато го срещнах, беше като светване на 1000-ватова лампа. Мощта, енергията, харизмата му бяха толкова силни”, разказва Лий. 

Даръл умира преди 21 години, като оставя над 40 книги, повечето хумористични и забавни. Той е човек, изпреварил времето си, първата личност, която тръгва да събира и спасява животински видове, застрашени от изчезване. 

„Хората си мислят, че просто се грижа за пухкави животни. Всъщност аз се опитвам да спася човешката раса от самоубийство”, казва Даръл. 

Най-добрата му книга е част от езика, част от начина, по който мислим. Журналистката Клер Балдинг иска специално разрешение и го получава от Лий Даръл, за да кръсти собствените си спомени от детството „Моите животни и друго семейство”. 

„Моето семейство и други животни” е най-великата експресия на биофилия в литературата. Момче на райски остров, заобиколено от ексцентрично семейство и чудните животински видове на Средиземноморието. Забавлението и радостта са в сърцевината на всичко, което Даръл пише. Книгата отдава почест на дивия свят повече от всяка друга. Тя е смешна, но и задълбочено сериозна, разтърсва хората – от смях или други емоции. Казва ни, че хората не сме завършени, когато сме сами, без дивия свят. Прекрасното заглавие е добра шега, но и много повече от шега. Трябва да се грижим за планетата и нейните видове, защото без тях ще изчезнем и ние. Тръстът „Даръл” ни го казва до ден-днешен. 

Книгата притежава брилянтна структура – човешките характери изскачат от страниците като карикатури, нарисувани от необичайно интелигентно дете. По това време братът Лари е женен, но съпругата му Нанси липсва от разказа. По същия начин Лари, който е професионалният писател в семейството, не включва образа на Джералд в историите си от Корфу. 

Даръл е наясно със загубата през целия си живот. „Светът е толкова деликатен и сложен като паяжината на паяка”, пише той. „Ние обаче правим огромни дупки в нея.”

„Той имаше апокалиптична визия за света”, разказва Лий Даръл. „Деструкцията, глупостта и алчността му причиняваха дълбок стрес и бяха причина за алкохолизма му.” 

Всъщност вторият му брак с Лий го спасява, дава му надежда и сила да печели малки победи. Нарича зоопарка на тръста си – университет, и обучава в него млади хора – за каузата си. Преди 25 години тръстът наистина става академия и е обучил 5000 души от 139 държави. 

„Светът сега е пълен с хора, които вярват в това, в което вярваше Джери”, казва Лий. 

През 1988 г. в парка на Даръл е закопана капсула с писмо за бъдещите поколения, написано от него. В него се изразява надежда, че и за тях ще има светулки, пеперуди, песни на пойните птички и цялото това разнообразие на планетата, което обогатява живота ни. „Надяваме се, че ще бъдете благодарни, че сте родени в такъв магичен свят”, гласи заветът на Даръл. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„В живота, както и в изкуството, аз мога да се справя със себе си и без Господ Бог. Но не мога да съществувам - аз, страдащият човек - без нещо по-голямо от мен, нещо, което изпълва целия ми живот - без творческата сила.“

Ван Гог, холандски художник, роден на 30 март преди 167 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.

„Останалото е пепел“ - драматична история с универсално звучене

 

Филм с такъв скромен бюджет – 300 000 лева,  все пак звучи автентично като визия.

По следите на разработката „Ятаган“

Добре е да се разделяме с миналото си, смеейки се, но, когато то не си е отишло и е все още стряскащо настояще? Да се шегуваме или да плачем?