Малцина са читателите, които са чували за гениалния руски писател Андрей Платонов. Близо половин век творчеството му беше забранено за  публикуване в СССР и в другите сателитни социалистически страни.  Сега издателство „Изток-Запад“ запълва тази празнина, пулбикувайки първия том от неговите избрани съчинения. Съставители на изданието са Жела Георгиева и Румен Леонидов. Преводите са дело на Симеон Владимиров и Иванка Васева, които са успели да претворят необикновения му стил в чудесен български език, което е и съществен принос към националната ни култура. Притегателния портрет на Платонов на корицата и  въздействащите илюстрации в книгата са работа на художника Петър Станимиров.

По талант, новаторство и уникален магнетизъм Андрей Платонов много често е сравняван с други световни имена като Джойс и Булгаков. Те обаче имат по-щастлива участ – елитните им творби вече са познати на духовните хора на планетата,  те са многократно издавани и преиздавани. Пророческата проза на Платонов е забележителна не само с енигматична привлекателност, социална проницателност и приказна причудливост. Разказите и романите му са пропити с  християнско състрадание, тъга, човещина, изящна ирония, социална незлобливост, но и с неприкрита и дори съзнателно открита политическа позиция. Езикът му е изящен, словоредът близък до сказа на народните приказки, но сюжетите му  са многопластови и убийствено въздействащи. 

АНДРЕЙ ПЛАТОНОВИЧ КЛИМЕНТОВ е роден във Воронеж през 1899 г. Израства в многодетно семейство и от малък животът му е тежък. По-късно писателят споделя: „Животът веднага ме превърна от дете във възрастен човек, лишавайки ме от младост". Учи в църковно училище, но е принуден да  го напусне, за да започне да работи. След време се записва във Воронежкото железопътно училище, но отново е принуден да изостави образованието си и да стане помощник машинист. От 1918 г. започва да пише стихотворения, разкази, очерци и статии, а в началото на 20-те години изкарва хляба си в областта на мелиорацията. Едва през 1926 г. е назначен на работа в Москва. В столицата той приема литературния псевдоним Платонов и се отдава изцяло на литературна работа. Романът му „Чевенгур“ е забранен от съветската власт. Написаното от писателя е подложено на безмилостна критика от самия Сталин, творбите му са спрени и не виждат бял свят. По време на Втората световна война Платонов е изпратен на фронта като военен кореспондент, но се сражава наравно с войниците. От този период има публикувани няколко разказа с военна тематика. Но след края на войната, през 1946 г., той  отново е подложен на унищожителна идеологическа критика, а името му е зачеркнато от съветската литература. Умира в крайна бедност през 1951 г.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Интелигентният човек се бори за изгубени каузи, защото осъзнава, че останалите не са каузи, а просто ефекти.“

Е. Е. Къмингс, американски поет и драматург, роден на 14 октомври преди 125 години

Анкета

Одобрявате ли Нобеловите награди на Олга Токарчук и Петер Хандке?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Ах, този Жокер!

 

В „Жокера“ Финикс открадва шоуто и доказва, че е един от най -добрите и подготвени актьори на съвремието ни.

"Потъване в Мъртво море" – всеки детайл си тежи на мястото

В тези разкази има напрежение, има пребогат език, който създава картини, които можеш да пипнеш и подушиш. 

Лекът срещу пораженията на „Поразените“

Допада ми способността на романистката да бъде честна към историята – за първи път в български роман видях сцена, която отдавна исках да бъде създадена – как с користна и пропагандна цел комунистите използват черните забрадки на майките на убитите от жандармерията партизани преди 9 септември за гнусния си план чрез т.н. Народен съд да се разправят със своите противници .