Ане Франк днес можеше да е 77-годишна дама, живееща в Бостън и вероятно писателка. Independent.co.uk припомни, че семейството на момичето, станало символ на Холокоста с дневника си, описващ избиването на евреите, е поискало убежище в САЩ, но то му е било отказано. Британската медия разказва случая във връзка с масовия отказ на страните в Европа и Америка да приемат бежанци от Сирия и други държави във война. 

Ото Франк, съпругата му Едит и двете им дъщери Марго и Ане, които през 1941 г. бягат от Германия в Холандия, кандидатстват за визи, за да избягат от окупираната от нацисти Европа. По това време Щатите са залети от еврейски бежанци от цяла Европа и започват да правят подбор. Така семейство Франк получава отказ за виза, въпреки че очаква точно обратното и дори иска финансова помощ от 5 хил. долара от свой американски приятел, за да покрие разходите си по визите и пътуването. 

Междувременно правилата се сменят - САЩ затягат режима на влизане, а нацистите правят невъзможно излизането. Според циничното правило, въведено от американците, семейства като Франк нямат право да получат визи, ако имат близки роднини в Германия. Логиката на това решение е, че роднините щели да бъдат принудени от нацистите да изискват от емигриралите си близки шпионски данни за Америка. 

Остава надеждата да заминат за Куба и оттам да кандидатстват за американски визи, както правят мнозина евреи. Американците затягат и този режим. Ото Франк успява да получи за себе си виза за Куба на 1 декември 1941 г. Тя струва 2500 долара. 10 дни по-късно Германия и Италия обявяват война на САЩ и визата е отменена. 

През 1942 г. семейството е пратено в концлагер, където майката и двете дъщери умират. Ото Франк оцелява. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Интелигентността е преди всичко аристократизъм за духа.“

Карл Ясперс, германски психиатър и философ, роден на 23 февруари преди 135 години

Анкета

Гледате ли предавания за култура по телевизията?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Макдона и психопатите от Ебинг

"Три билборда извън града" е шедьовър.

Вестникът на властта срещу властта

Не съм съгласен с българското заглавие на филма. „Вестник на властта“ звучи и подвеждащо, и компрометиращо.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.