Току-що приключилият панаир на книгата във Франкфурт беше с политическа украска, по-силна от всякога, и показа, че литературата все още може да подобри света. Това отбелязва в свой коментар шефът на отдела за литература на „Франкфуртет алгемайне цайтунг” (FAZ) Андреас Платхаус. 

Наградената с Нобел Светлана Алексиевич – критик на Путин и Лукашенко, автор на почти документални романи, не беше на панаира, отбелязва той. Издателят й обаче напомни за нея и руската изгнаническа литература излезе видимо на сцената. 

За сметка на това дойде Салман Рушди, като предизвика остри протести от страна на Иран. Самият автор, преследван заради смъртоносна фатва от аятолаха Хомейни от 1989 г., държа силна политическа реч за свободата на словото. 

Политическа окраска на панаира придаде и Навид Кермани, носител тази година на наградата за мир, връчвана от Германския борсов съюз на книжарите. Неговата реч беше посветена на жертвите на войната в Сирия.

За 10 литературни дни светът стана по-добър, защото отново има писатели, които не се страхуват да се намесват в световната история, да коментират и критикуват, пише Платхаус. Той споменава в контекста на политическото в литературата и романа на Илия Троянов „Власт и съпротива”, който беше номиниран за най-добър немскоезичен роман. Също и Джени Ерпенбек, която в романа си  „Gehen, ging, gegangen“ построява сюжет върху историята на африкански бежанци в Берлин. 

Политическата литература ще се развива все повече, защото има твърде много рани, които не могат да бъдат излекувани бързо, но пък могат да отровят обществото ни, прогнозира Платхаус. 

 

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Умберто Еко - "Средновековното мислене"

    Това са студии, които покриват период от шейсет години. Техният оригинален дух е напълно съхранен, въпреки че авторът ги е шлифовал както библиографски, така и редакционно, за да се избегнат, макар и не изцяло, някои повторения и връщания към загатнатите теми.

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Надявам се, че хората ме възприемат като актьор. Никога не съм искал да бъда филмова звезда.”

Ал Пачино, американски актьор, роден на 25 април преди 78 години

Анкета

Тревожи ли Ви, че в България медиите са под натиск?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

Капанът на политическата коректност

"Квадратът" е сатира за социалното лицемерие, липсата на емпатия и маймуната в човека

Лазар Николов. Страници от архива

Проф. Куюмджиев е съставил грижливо и с пиетет към автора тази интересна книга – документ за едно време, противоречиво, несвободно, но и определено творческо.

Любов на кръстовището на историята

Силвия Томова е написала своя роман „Грохот“ страстно и с вдъхновение.