Току-що приключилият панаир на книгата във Франкфурт беше с политическа украска, по-силна от всякога, и показа, че литературата все още може да подобри света. Това отбелязва в свой коментар шефът на отдела за литература на „Франкфуртет алгемайне цайтунг” (FAZ) Андреас Платхаус. 

Наградената с Нобел Светлана Алексиевич – критик на Путин и Лукашенко, автор на почти документални романи, не беше на панаира, отбелязва той. Издателят й обаче напомни за нея и руската изгнаническа литература излезе видимо на сцената. 

За сметка на това дойде Салман Рушди, като предизвика остри протести от страна на Иран. Самият автор, преследван заради смъртоносна фатва от аятолаха Хомейни от 1989 г., държа силна политическа реч за свободата на словото. 

Политическа окраска на панаира придаде и Навид Кермани, носител тази година на наградата за мир, връчвана от Германския борсов съюз на книжарите. Неговата реч беше посветена на жертвите на войната в Сирия.

За 10 литературни дни светът стана по-добър, защото отново има писатели, които не се страхуват да се намесват в световната история, да коментират и критикуват, пише Платхаус. Той споменава в контекста на политическото в литературата и романа на Илия Троянов „Власт и съпротива”, който беше номиниран за най-добър немскоезичен роман. Също и Джени Ерпенбек, която в романа си  „Gehen, ging, gegangen“ построява сюжет върху историята на африкански бежанци в Берлин. 

Политическата литература ще се развива все повече, защото има твърде много рани, които не могат да бъдат излекувани бързо, но пък могат да отровят обществото ни, прогнозира Платхаус. 

 

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Нехудожествената проза може да заблуждава. Фактите могат да бъдат изкривени. Фикцията обаче никога не лъже.“

В. С. Найпол, британски писател, роден на 17 август преди 87 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Носталгично за „На всеки километър“

Легендарният сериал навършва половин век. На 20 август 1969 г. е премиерата на първия епизод – „шлеповете”.

Тарантино и неговата приказка за Холивуд

Именитият кинаджия предлага своя пореден девети  опус - пастиш, направен с вкус и размах, за който предварително знае, че ще има публика и успех. Дали ще го харесаме или не е отделен въпрос.

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.