Алжирецът Булем Сансал, известен в Западна Европа като критик на авторитаризма, награждаван с наградата за мир на германските книжари, разбуни духовете с книгата „2084: краят на света”. Това е втората литературна провокация на френскоезичен автор тази година след „Подчинение” на Мишел Уелбек, коментира faz.net. Романът излезе в тираж 150 хил. с марката на издателство „Галимар” и е претендент за Гонкур. 

В романа на Уелбек ислямът превзема Франция през 2022 г., когато президент става мюсюлманин, който налага на страната традиционните ислямски правила. Самсал си кореспондира с „1984” на Джордж Оруел и също създава антиутопия – през 2084 г. ислямът е завладял света, сегашният начин на живот свършва, календарите се изхвърлят, в Свещена война старият свят е победен - няма повече книги, музеи, храната и дрехите, мебелите и домашните вещи – всичко старо е отречено. 

През 2084 г. се ражда Аби, светът вече се казва Абистан, единственият език е абистански. Владетелят живее в 25 палата, поданиците му имат право само да се молят и да работят и живеят мизерно. Забранено им е да пътуват, освен на малък елит, който тъне в лукс. Няма джихад и атентати, всички критици на властта са се предали доброволно. 

Сансал, самият той мюсюлманин, критикува остро западния ислямизъм – във Франция, Великобритания, САЩ и Русия. Според него ислямският фундаментализъм разцъфтява там с подкрепата на правителствата. Такива обвинения отправят и други писатели мюсюлмани, те твърдят, че европейците поддържат добри отношения с най-ретроградните елементи на исляма, които подтискат и държат в подчинение, като не позволяват образование и модерен живот на етноса си. 

 

Коментари  

0 #1 бачо киро 28-02-2017 09:14
отново пример за “ алтернативни факти“ - наричани другояче в нлп - “изкривяване на времето“, защото това вече се е случило поне на две места: опозицията на един азиатски диктатор изчезна напълно - страната се казва засега “РФ“; в сърцето на френската столица, както и на много други места, от години съществуват ислямски зони, наричани "no-go", където френската конституция всични френски закони не важат, и където френски полицай не смее да стъпи - оттам и името на английски език - но го. това го има и у нас - на входно-изнодната зона на монополния петролен търговец - пристанището на лукойл - не смее митничар или полицай да припари, превръщайки тази привидно българска територия в небългарски анклав и пробив по общата европейска граница, както и в достатучна причина единственият претролен търговец у нас да не плаща данъци - както са правили ал капоне и мултигруп преди тях.
Цитиране
  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„През целия си живот бях преследван от мисълта, че очевидно мъжете не искат да бъдат свободни. Те винаги искат да бъдат роби на някого, например на кариера или жена.“

Марчело Мастрояни, италиански актьор, роден на 28 септември преди 96 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.