"Христо Ботев"

На 28 ноември се навършват 20 години от смъртта на един от най-големите български поети Георги Рупчев. 

В две вечери – едната е на 28 ноември (деня, когато той си отива) в 16 ч. в клуб "Перото", и на 29 ноември в Столичната библиотека на 3 етаж в "Книжовно наследство" – ще бъдат прочетени от актьори някои от стиховете на Георги Рупчев и негови съмишленици ще се опитат да върнат образа на неговото слово.

Той продължава да бъде четен не само от връстници и приятели, но и от новите поколения е ценен, обичан и боготворен. В онова време, когато езикът е стегнат, удушен от условията, от условностите, той създава една нова територия за българския език и стих. Все още няма достойна литературно-критическа книга за неговия принос в тази посока. С чувство за хумор, с огромна ерудиция, с една деликатност и ненатрапливост присъства Георги Рупчев в литературното пространство. 

Майя Праматарова разказва в "Артефир":

"Поезията на Георги Рупчев продължава да бъде жива години след като него го няма и тепърва ще бъде четена. Чрез неговата поезия думата съхранява красотата си, стихът му по друг начин представя езика ни. Това е осмисляне на думата – разкриване на поезията чрез думата. Думата е въплътена по друг начин и в неговите преводи – "Песен на песните", да речем. С бляскавото си чувство за хумор винаги успяваше да доведе до смисли, до които малцина успяват. Георги Рупчев беше човек, който присъстваше не само в литературата – неговата любов към музиката, към театралното изкуство, неговата откритост към света, любопитство към света... бяха изключителни." 

 

Георги Рупчев е от онези поети, които препотвърждават принадлежността на българската поезия към световните образци. По неговите думи „Поезията е нещо неопределено, което непреодолимо се налага да бъде казано, изкрещяно, прошепнато повече или по-малко право в ухото на вселената.“

Иван Теофилов го нарича „коронован княз на метафоричните състояния“, а Едвин Сугарев пише:

„Поезията на Георги Рупчев е особен, рядък случай, чиято значимост поне според мен надхвърля тази на неговото поколение, а и на времето, в което е създадена. Поети като него като че ли принадлежат към друга раса, за която поезията е наистина самоубийствен занаят – или „проява на инстинкта за неприспособимост”, както го определяше Жоро. И именно затова днес, в подлите и малоумни времена, които обитаваме, такива поети са насъщни. Паметта за тях ни напомня за съществуването на една дълбинна автентичност, в която тъмното и светлото се преливат и чиито пейзажи съграждат език, на който проговаря универсумът. Съизмерването на човека с тази именно автентичност и проблематичността на неговите идентификации в един много повече екзистенциален, отколкото социален план, е голямата тема на всичко написано от Георги Рупчев.“

Тя продължава до ръба на огледалото

и там се отразява и изчезва.

Из стаята той често ще е обикалял

и е разтребвал безполезно,

въртял се е на празни обороти грамофона му,

светът се е въртял като изтъркана мелодия,

стопанинът понякога излизал на балкона

и гледал от дванайсетия етаж надолу,

тиктакал е будилникът, кафето е възвирало

и вятърът е ровел в разтворените страници,

небето сменяло боите си, а той е сменял ризите,

играел с котарака, в съня си се е стряскал.

И тази вечер сигурно той дълго ще е пушил,

седейки във креслото си, е слушал радио

и гледал как мъглата от Витоша се спуща,

а виното на малки глътки му се е услаждало...

Това е стаята, леглото е приготвено. Отвъд стената

мълчи градът, а също и безкрая.

Мълчание, което е забравил в бързината

напусналият наемател.

"Времето не е намалило въздействието на тази дълбока и изпълнена с трагизъм поезия, а младите поколения се вълнуват от нея толкова, колкото и поколението, към което принадлежеше Рупчев. Но значимостта му надхвърля неговото време", отбелязва още Едвин Сугарев.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Думите са като листата на дърветата – когато са много, плодовете са малко.”

Александър Поуп, английски поет, сатирик, роден на 21 май преди 334 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора