Издателство "Ерго"

Владислав Христов стана първият българин, носител на хайку наградата “Basho-an”. Организатор на конкурса е Музеят на Башо в Токио. Сред отличените текстове и е хайку на Радка Миндова.

В третото издание на конкурса са участвали 1573 души от 44 държави. Целият списък на наградените можете да видите на адрес: https://www.kcf.or.jp/images/basho/basho_award_2020.pdf

Получилият първа награда текст на Владислав Христов е избран от професор Кай Хасегава от Токийския университет.

тих ветрец

поклаща се лешников цвят

нашия свят още го има

 

quiet breeze

hazelnut blossom sways

our world is still here

Професор Кай Хасегава е роден през 1954 година в префектура Кумамото. Завършва Токийския университет със специалност право. Става репортер на вестник „Yomiuri“ и през 1993 г. основава свой собствен хайку кръг и списание наречено „Koshi“. В момента Хасегава е професор в Токийския университет и сътрудничи на рубриката „Haiku Corner” на вестник „Asahi”. Член на Асоциацията на хайку поетите. Освен хайку поет, професор Хасегава е автор на над 20 книги с хайку критика. Научната му работа е свързана предимно с творчеството на Башо. Името му присъства сред журито на множество национални и международни конкурси по хайку.

Част от коментара на професор Хасегава за награденото хайку:

„2020-та беше година, през която светът беше оставен на милостта на непознат досега коронавирус. Вероятно и България е минала през същото. Въпреки това, творбата на Владислав Христов твърди, че все още съществува здрав свят с лешникови цветчета, полюшващи се на вятъра. Това е фраза, която отразява надеждите на човешките същества. Вярно е, че част от света остава здрава. Фразата „още го има” отеква мощно.

Награденото хайку трябва да докосне сърцето на всеки жител на планетата. Oсобено в рамките на настоящия японски конкурс, то трябва да издържи на критиката и оценката на японския народ. И този път бяха предадени множество отлични работи от източноевропейски страни, като Хърватия, Румъния, Полша, България и Русия. Вероятно това е плод на един поетичен дух, рафиниран от суровата история на тези страни. Що се отнася до броя на участниците, от японска страна те бяха най-много, но качеството на предложените беше ниско. Оказа се, че голяма част от материалите са просто хайку, написано на английски език, което дори не може да бъде считано за хайку на японски език”.

Повече за Музея на Башо

Разположен на брега на река Сумида в токийския квартал Моришита, Музеят на Мацуо Башо (1644-1694 г.) е посветен на живота и творчеството на личността, издигнала хайку до значим литературен жанр. Най-известният японски поет е живял аскетично в свой обособен кът, наречен Basho-an. Обитавал е къщурка със сламен покрив някъде в околността от 1680 г. нататък и точно там е написал по-голямата част от своите пътеписи и хайку.

Музейната експозиция се състои главно от калиграфски свитъци и известно количество автентични предмети от живота и времето на Башо. Има също така и стая, използвана за часовете по писане на хайку. Чаровно проектираната японска градина и откритото пространство около сградата повежда посетителите през миниатюрни мостове, пътеки и камъни, върху които са издълбани стиховете на майстора. За да бъде напълно спазен стилът, градината на музея е пълна с бананови дървета („Башо“ буквално означава „японско бананово растение“ и именно заради това той възприема своя поетичен псевдоним). Известното хайку на Башо за жабата и старото езеро, всъщност обрисува действителен пейзаж - миниатюрни езерца около „Банановото убежище“. Башо е оставал в тази колиба между странстванията си. На 200 метра от музея, издигащ се над мястото, където се сливат реките Сумида и Онаги, е изтъкнатият Мемориален парк на Башо, официална пристройка към Музея на Башо. На върха, след кратка поредица от стъпала, се извисява бронзова статуя на седящия поет, обграден от японски бананови растения.

В днешно време Музеят на Башо се е превърнал в място, на което ентусиасти изкушени от хайку, могат да се наслаждават на дейности и изложби, свързани с поета и поезията му. Там се провеждат редовно класове по писане на хайку и представяния на книги и изложби.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Ако една жена не е права, по-добре отидете и й се извинете.”

Френска поговорка

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

Да - 65%
Не - 35%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.

За новините по света и хората

 

Филмът „Новини от света“ е немислим без Том Ханкс, който, остарявайки, става все по-добър, а неговите персонажи вече се изпипват филигранно и детайлно като за световно изложение.