БНР

На 28 май отбелязваме годишнината от смъртта на големия български поет Пенчо Славейков. По този повод в София предстои връчването на литературната награда „Дъбът на Пенчо“. Наградата се присъжда от еднолично жури, а финансовата й стойност е 0 лв. Създателят й - литературният критик Светлозар Игов, сподели за БНР, че връчването е на място, където Славейков е ходил често – местността „Дъбовете на Пенчо“ до Семинарията в Лозенец:

„Бащата на Пенчо Славейков, старият поет Петко Славейков, купува през 1884 година това място. Той е имал обичай, в градовете в които се заселва, да закупува наблизо места за бахчи и градини. Тогава мястото е било абсолютно пусто. Нагоре са били пущинаци. Славейков купува това място, но никога не е построил вила. То започва да се заселва една след Първата световна война…“.

Славейков е пожелал да бъде погребан в това място, става ясно от стихотворението му „Псалом на поета“, написано до Мара Белчева. Той обаче умира в Италия и е погребан там. След Първата му световна война останките му са погребани в София, на място, на което е пожелал. През 80-те години в местността е поставен камък, на който е изписано, че Славейков е пожелал да бъде погребан в нея, допълни Игов:

„През 2007 година основах тази грамота, която няма никакъв материален израз. Това е една грамота, която представя копие от графиката на Харалампи Тачев, която изобразява Дъба на Пенчо. Тачев е бил главен художник на София. Той е създал герба на София. Прави и проект за гробница на Пенчо Славейков, която да бъде построена на това място, но този завет не е изпълнен“.

Наградата тази година е за цялостно творчество.

Всички носители на наградата досега са я получавали в началото на кариерата си, а след това стават все по-популярни и награждавани, изтъкна Игов. Носители са били Георги Господинов, Милен Русков, Елена Алексиева, Христо Карастоянов.

Новият носител на наградата, която ще бъде връчена днес, е белетристът и драматург Георги Тенев.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Истинската любов не идва при вас – тя трябва да бъде вътре във вас.“

Джулия Робъртс, американска актриса, родена на 28 октомври преди 53 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.