Международната литературна награда „Ceppo" (Premio Ceppo Internazionale Racconto), връчвана в Италия, отива при Георги Господинов, съобщи българският издател на поета и писател „Жанет 45”. Наградата се връчва от 1955-а, а от 2006 става международна. Сред първите й чуждестранни носители е и нобелистът Марио Варгас Льоса.

Българският автор е награден за книгата си с разкази „И всичко стана луна" (E tutto divenne luna), издадена от римското издателство „Воланд" в превод на професор Джузепе Дел' Агата.

Книгата с разкази беше възторжено посрещната от големите италиански медии, като „Кориере дела сера" и „Република", където Господинов беше наречен „брилянтен разказвач", „българския Кундера, пътуващ навътре към световете на всеки", сравняван също с Борхес и Боланьо.

Организаторите съобщават, че Георги Господинов ще изнесе лекция магистралис във Флоренция, озаглавена „За тъгата, страховете, детството и други истории". На следващия ден (14 март) ще представи най-новата си книга с разкази „Всичките наши тела", която предстои да излезе в Италия отново в превод на професор Дел' Агата.

Мотивацията, с която журито присъжда международната награда „Ceppo" на Георги Господинов като разказвач, завършва с думите: „Благодарение на своето поетическо възприятие, подхранвано с меланхолия, но и с хумор, той успява във всичките си разкази да прояви силна емпатия между своя Аз и другите („Аз сме"), което е дарба на детството, продължена в зрелостта и невероятен талант за смесване на различни жанрове."

Освен лекцията и представянето на италианското издание на „Всичките наши тела" се предвиждат дискусии с автора и срещи с италиански ученици и студенти. Пътуването до там се осъществява благодарение на БКИ в Рим.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„В живота, както и в изкуството, аз мога да се справя със себе си и без Господ Бог. Но не мога да съществувам - аз, страдащият човек - без нещо по-голямо от мен, нещо, което изпълва целия ми живот - без творческата сила.“

Ван Гог, холандски художник, роден на 30 март преди 167 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.

„Останалото е пепел“ - драматична история с универсално звучене

 

Филм с такъв скромен бюджет – 300 000 лева,  все пак звучи автентично като визия.

По следите на разработката „Ятаган“

Добре е да се разделяме с миналото си, смеейки се, но, когато то не си е отишло и е все още стряскащо настояще? Да се шегуваме или да плачем?