По традиция награда „Перото“ ще получат творци с принос към българския литературен контекст, избрани сред номинираните в пет категории: „Детска литература“, „Поезия“, „Проза“, „Превод от български на чужд език“ и „Дебют“. Ще бъде връчена и награда за цялостен принос. Селектираните заглавия са издадени в периода 1 юли 2018 г. – 30 юни 2019 г.

Според регламента първоначално журито излъчва по шест автори и преводачи в категориите, сред които избира трима номинирани, а на церемонията на 8 ноември излъчва финалния победител.

ДЪЛГАТА ЛИСТА

Категория „Проза“:

·         „Животът няма втора половина“ от Христо Карастоянов („Жанет 45“, 2018)

·         „Накъде тече реката“ от Чавдар Ценов („Жанет 45“, 2018)

·         „Преселението от Боян Биолчев“ („Труд“, 2018)

·         „Свети вълк“ от Елена Алексиева („Факел експрес“, 2018)

·         „Тази вечер нищо не е случайно“ от Палми Ранчев („Жанет 45“, 2018)

·         „Чудовището“ от Владимир Зарев („Хермес“, 2019)

  Категория „Поезия“:

·         „Записки на жената призрак“ от Яна Букова („Жанет 45“, 2018)

·         „И замирисва на море“ от Георги Борисов („Факел експрес“, 2019)

·         „Извънсезонни наблюдения“ от Манол Глишев („Блек Фламинго“, 2018)

·         „Книга на разкаянията и утешенията“ от Цочо Бояджиев („Жанет 45“, 2019)

·         „Ти, непрестанна новина“ от Иван Ланджев („Жанет 45“, 2018)

·         „Хроники и химни“ от Александър Секулов („Хермес“, 2019)

 

 Категория „Детска литература“:

·         „Орелът, врабецът и капчукът“ от Зорница Христова и Анна Цочева („Точица“, 2018)

·         „Роботът Чапек на планетата с трите слънца. Книга първа. Роботски приключения“ от Марин Трошанов и Петър Станимиров („Кибеа“, 2019)

·         „Балконът“ от Калина Мухова и Зорница Христова („Точица“, 2018)

·         „Пръстенът на нибелунга. Графична новела“ от Петър Станимиров (Кибеа, 2018)

·         „Точица тръгва на училище. Интерактивна книга за деца от 7 до 11 години“ от Ралица Найденова („Пощенска кутия за приказки“, 2018)

·         „Шантавѝя до шия“ от Радостина Николова („Мармот Букс“, 2019)

 

Категория „Превод от български на чужд език“:

·         Давид Бернщайн, превод от български на чешки език на „Физика на тъгата“ от Георги Господинов (Georgi Gospodinov: „Fyzika smutku“, „Lidové noviny“, 2018)

·         Джузепе дел Агата, превод от български на италиански език на „И всичко стана луна“ от Георги Господинов (Georgi Gospodinov: „E tutto divenne luna“, „Voland“, 2018)

·         Елвира Борман-Насонова за преводите от български на немски език на „Невидими“ от Наталия Делева, „Партиен дом“ от Георги Тенев и сборник с разкази от Йордан Д. Радичков (Nataliya Deleva: „Übersehen“, „eta Verlag“, 2018; Georgi Tenev: „Parteipalast“, „eta Verlag“, 2018; Yordan D. Radichkov: „Leben, wo bist Du?“, „eta Verlag“, 2019)

·         Магдалена Питлак, превод от български на полски език на „Физика на тъгата“ от Георги Господинов (Georgi Gospodinow: „Fizyka smutku“, „Wydawnictwo Literackie“, 2018)

·         Мари Врина-Николов, превод от български на френски език на „Празната пещера“ от Димана Трънкова (Dimana Trankova: „La Caverne vide“, „Éditions Intervalles“, 2019)

·         Хеле Далгард, превод от български на датски език на „И други истории“ и „И всичко стана луна“ от Георги Господинов (Georgi Gospodinov: „Blinde Vajsja og andre historier“, Jensen & „Dalgaard“, 2018)

 

Категория „Дебют“:

·         „Глиненият цар“ от Добромир Байчев („Развитие“, 2018)

·         „Техническа проверка“ от Ангел Иванов („Скалино“, 2018)

·         „Екстрийм. Една рокаджийска история с автобус“ от Иван Стоилов („Развитие“, 2018)

·         „Година с тринадесет прозореца“ от Лилия Трифонова (УИ „Еп. Константин Преславски”, 2019)

·         „Когато капят кестените“ от Стефан Коспартов („Сиела“, 2018)

·         „Археология на белезите“ от Ана Цанкова (Литературен кръг „Смисъл”, 2018)

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Научната фантастика се опитва да намери друга гледна точка за реалността.”

Иън Банкс, шотландски писател, роден на 16 февруари преди 65 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Наръчник на оптимиста или защо „Паразит“ взе главните „Оскар”-и

Лентата взе наградата за най-добър международен филм не само защото е вещо направена и впечатляваща за гледане, но и тъй като основният й конкурент се казваше „Болка и величие“.

За романа „18 % сиво“ и неговата екранна интерпретация

Филмът “ разчита основно на славата на книгата и харизмата на Руши Виденлиев.

Светлината като едно от чудесата на света 

“Поеми на светлината” - пред нас е Мирозданието, лирически и философски преосмислено и преоткрито с цялата си красота.