Традиционно над 50% от наградите, носещи името на пловдивския издател Хр. Г. Данов, отидоха при пловдивчани. В предишни години пак предимно местни автори и издатели обираха отличията. Наградата е учредена през 1999 г. от Министерството на културата, Националения център за книгата и община Пловдив. Те излъчват и журито. 

За българска художествена литература е отличен Чавдар Ценов за "Отклонения наесен", издадена от пловдивското издателство "Жанет 45".  Другите номинирани бяха Здравка Ефтимова, Валентин Дишев, Васил Балев и Галин Никифоров, съобщи БГНЕС.  

За преводна художествена литература наградата получи пловдивчанинът Петко Хинов за превод от старокитайски на " Сън в алени покои" от Цао Сюецин, издателство "Изток-Запад". Номинирани бяха още Мария Енчева за превод на "Вечерята" и " Вила с басейн" от Херман Кох, изд. "Колибри" и Здравка Петрова за превод на "Герой на нашето време" от Михаил Лермонтов, изд. "Сонм". 

Пловдивчанинът Йордан Велчев, тазгодишен носител на наградата за литература "Пловдив", получи и наградата за хуманитаристика за "Балканският човек XIV-XVII век", издадена от пловдивското издателство "Жанет 45". Другите номинирани бяха Илия Бешков с "Черната тетрадка" на издателство "Изток-Запад" , Румен Янев и Емил Братанов за " Цветя от края на 80-те" и Борислав Дичев за "Умирам за България" - и двете на издателство "Парадокс".

Люба Халева от Пловдив бе отличена за оформление на книги на "Жанет 45" в категорията " Изкуство на книгата". , Номинирани бяха Антон Стайков и Свобода Цекова за "Българският буквар. 200 години в първи клас" на издателство "Просвета" и Кирил Златков за "Когато искам да мълча" на издателство "Точица". 

В категорията "Книгоразпространение" наградата получи малката пловдивска книжарница " София-Т" в конкуренция със софийската "Гринуич". 

В категорията "Издание за деца" наградата получи Зорница Христова за "Когато искам да мълча" на издателство "Точица". Другите претенденти бяха Яна Якова с "Лапи" на издателство "Жанет 45" и Юлия Спиридонова с "Бъди ми приятел" на ИК "Кръгозор".

За представяне на българската книга спечели вестник "Култура". 

Награда взе Регионалната библиотека " П.Р. Славейков" във Велико Търново. 

За електронно издание бяха отличени Зелма Алмалех и Стефан Джамбазов за сайта „въпреки.com”.

Голямата награда за принос към българската литература получи поетесата Надежда Захариева Наградата й бе връчена от зам.-министъра на културата Бони Петрунова.

 

Коментари  

0 #2 Пенева 15-06-2015 20:27
Абсолютно съм съгласна. Нито "Цветя от края на 80-те", нито "Българският буквар. 200 години в първи клас" имаха шанс в тази пловдивска провинциална завера. За приноса на Надежда Захариева (към фолка - има ли друг?) думи нямам...
Цитиране
+2 #1 Панелен земеделец 15-06-2015 19:15
Вероятно "Рошавият дългокос рокаджия" никога няма да победи "Балканския човек" в литературно-културен план, но напук на интелектуалните префърцунени културтрегери, едни и същи от Тошово време (в общи линии), за тях ще продължаваме да четем само в листите с награди -
а парчетата на едно цяло поколение, което събаряше стени и пълнеше летни театри, ще пълнят "тубата", "вибокса" и сърцата на децата на онези родители, които бяха съвременници и участници в рокепохата от края на 80-те.
Сърби, румънци, поляци, чехи, изобщо "другите" славяни имат своите нобелисти и оскари, а ние - едни посрани "творци", тичащи на прибежки след победителите-ръководители от 44-а до наши дни. "Ситни, дребни кат камилчета", е казал и като за тях Д.Д.Петков.
А "Цветя от края на 80-те" е събитието на книжния пазар и в съвременната ни културна хроника, която ще се чете и припява от младите ни по чужбината, които няма и да щат да са чували за Н.Захариева или балканецът от ХІV век...
Цитиране
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Румен Леонидов: Алчността убива. Човечеството загуби войната пред материалното

    „Светът не върви добре с модела на мъжкия егоцентризъм и мъжките амбиции. Светът трябва да върви към повече духовност, към повече скромност, към повече съпричастие. Е, няма по-съпричастни същества от жените“, казва поетът и издател.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

     
  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„Мисля, че генерално човек не може да живее без религия. Някои могат да я заместват с култура, какъвто е случаят при мен.”

Марио Варгас Льоса, перуански писател, роден на 28 март преди 84 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.

„Останалото е пепел“ - драматична история с универсално звучене

 

Филм с такъв скромен бюджет – 300 000 лева,  все пак звучи автентично като визия.

По следите на разработката „Ятаган“

Добре е да се разделяме с миналото си, смеейки се, но, когато то не си е отишло и е все още стряскащо настояще? Да се шегуваме или да плачем?