Традиционно над 50% от наградите, носещи името на пловдивския издател Хр. Г. Данов, отидоха при пловдивчани. В предишни години пак предимно местни автори и издатели обираха отличията. Наградата е учредена през 1999 г. от Министерството на културата, Националения център за книгата и община Пловдив. Те излъчват и журито. 

За българска художествена литература е отличен Чавдар Ценов за "Отклонения наесен", издадена от пловдивското издателство "Жанет 45".  Другите номинирани бяха Здравка Ефтимова, Валентин Дишев, Васил Балев и Галин Никифоров, съобщи БГНЕС.  

За преводна художествена литература наградата получи пловдивчанинът Петко Хинов за превод от старокитайски на " Сън в алени покои" от Цао Сюецин, издателство "Изток-Запад". Номинирани бяха още Мария Енчева за превод на "Вечерята" и " Вила с басейн" от Херман Кох, изд. "Колибри" и Здравка Петрова за превод на "Герой на нашето време" от Михаил Лермонтов, изд. "Сонм". 

Пловдивчанинът Йордан Велчев, тазгодишен носител на наградата за литература "Пловдив", получи и наградата за хуманитаристика за "Балканският човек XIV-XVII век", издадена от пловдивското издателство "Жанет 45". Другите номинирани бяха Илия Бешков с "Черната тетрадка" на издателство "Изток-Запад" , Румен Янев и Емил Братанов за " Цветя от края на 80-те" и Борислав Дичев за "Умирам за България" - и двете на издателство "Парадокс".

Люба Халева от Пловдив бе отличена за оформление на книги на "Жанет 45" в категорията " Изкуство на книгата". , Номинирани бяха Антон Стайков и Свобода Цекова за "Българският буквар. 200 години в първи клас" на издателство "Просвета" и Кирил Златков за "Когато искам да мълча" на издателство "Точица". 

В категорията "Книгоразпространение" наградата получи малката пловдивска книжарница " София-Т" в конкуренция със софийската "Гринуич". 

В категорията "Издание за деца" наградата получи Зорница Христова за "Когато искам да мълча" на издателство "Точица". Другите претенденти бяха Яна Якова с "Лапи" на издателство "Жанет 45" и Юлия Спиридонова с "Бъди ми приятел" на ИК "Кръгозор".

За представяне на българската книга спечели вестник "Култура". 

Награда взе Регионалната библиотека " П.Р. Славейков" във Велико Търново. 

За електронно издание бяха отличени Зелма Алмалех и Стефан Джамбазов за сайта „въпреки.com”.

Голямата награда за принос към българската литература получи поетесата Надежда Захариева Наградата й бе връчена от зам.-министъра на културата Бони Петрунова.

 

Коментари  

0 #2 Пенева 15-06-2015 20:27
Абсолютно съм съгласна. Нито "Цветя от края на 80-те", нито "Българският буквар. 200 години в първи клас" имаха шанс в тази пловдивска провинциална завера. За приноса на Надежда Захариева (към фолка - има ли друг?) думи нямам...
Цитиране
+2 #1 Панелен земеделец 15-06-2015 19:15
Вероятно "Рошавият дългокос рокаджия" никога няма да победи "Балканския човек" в литературно-културен план, но напук на интелектуалните префърцунени културтрегери, едни и същи от Тошово време (в общи линии), за тях ще продължаваме да четем само в листите с награди -
а парчетата на едно цяло поколение, което събаряше стени и пълнеше летни театри, ще пълнят "тубата", "вибокса" и сърцата на децата на онези родители, които бяха съвременници и участници в рокепохата от края на 80-те.
Сърби, румънци, поляци, чехи, изобщо "другите" славяни имат своите нобелисти и оскари, а ние - едни посрани "творци", тичащи на прибежки след победителите-ръководители от 44-а до наши дни. "Ситни, дребни кат камилчета", е казал и като за тях Д.Д.Петков.
А "Цветя от края на 80-те" е събитието на книжния пазар и в съвременната ни културна хроника, която ще се чете и припява от младите ни по чужбината, които няма и да щат да са чували за Н.Захариева или балканецът от ХІV век...
Цитиране
  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

„Човек трябва до дъното на душата си да се настрада, за да напише истински смешна книга.“

Ърнест Хемингуей, американски писател, роден на 21 юли преди 120 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.