Боб Дилън може да изгуби Нобеловата си премия, ако не изнесе традиционната си реч до 10 юни, съобщиха шведските медии, като цитираха секретаря на Шведската академия Сара Даниус. Става дума за 8 млн. шведски крони (870 хил. долара). Той не е получил и златния си Нобелов медал. 

Проблемът идва оттам, че награденият не желае да си общува с Нобеловия комитет и не дава никаква информация за плановете си. Още когато беше обявен като победител, американският музикант се скри. После благодари със закъснение, но до последно не съобщи дали ще се яви на церемонията. В крайна сметка не отиде, а прати колежката си Пати Смит. 

По регламент в 6-месечен срок от церемонията, която беше на 10 декември, наградените трябва да изнесат публична лекция. Това означава, че срокът на Дилън е 10 юни. Известно е, че на 1 и 2 април той ще е в Стокхолм, за да изнася концерти, но досега не е уведомил академията дали ще се възползва от пътуването, за да държи реч. 

„В последните месеци не сме имали телефонни разговори с Боб Дилън. Той все пак не знае, че Нобеловата лекция трябва да бъде прочетена не по-рано от 10 юни, за да бъде изплатена паричната премия. Това се посочва в устава на Нобеловия комитет“, съобщи Даниус.

Дори да не вземе парите, Дилън ще остане носител на приза за литература.

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Какъв е смисълът тоалетните да са разделени при днешните нрави?“

Тони Морисън, американска писателка, родена на 18 февруари преди 87 години

Анкета

Харесвате ли клипа за европредседателството?

Да - 45.5%
Не - 31.8%
Не ме интересува - 22.7%

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.

Летят последните таксита

 

"Посоки" на Стефан Командарев не е нова за българското кино посока, но е ясно и убедително очертана.