Писателката Лейла Слимани (35), която е с марокански произход, стана носител на престижната награда „Гонкур“, даваща се а за произведения на френски език. Тя е отличена за романа си „Chanson douce“ (Нежна песен), съобщи „France 24“.  

Творбата на Слимани е базирана на истинска история – бавачка от Доминиканската република уби през 2012 г. две деца от Ню Йорк. С директен и прецизен стил, писателката разказва случилото се, наподобявайки повествованието на Жорж Сименон.

Лейла Слимани е едва дванайсетата жена лауреат на престижната френска литературна награда.  Това е вторият й роман.

Бернар Пиво - председателят на журито, заяви, че тази година е била успешна, що се отнася до създаването на литература. Пет до седем от постъпилите романи са били изключително добри и са затруднили комисията в преценката им, защото са били много различни.

Наградата „Ренодо“, която не е свързана с „Гонкур“, но е своеобразно допълнение към нея, спечели Ясмина Реза с книгата си „Вавилон“. Обявяването на лауреата става в същото време и място, като наградата „Гонкур“.  Журито на наградата „Ренодо“ винаги избира алтернативен лауреат спрямо избора на „Гонкур“. Бащата на Ясмина Реза е еврейски мигрант.

„ГОНКУР“ е най-престижната литературна награда във Франция. Връчва се от 1903 г. Съгласно завещанието на братята Гонкур тя се присъжда ежегодно за роман, който е най-значимото художествено произведение на френски език за съответната година. Победителят получава символично 10 евро, но пък тиражите на спечелилите романи са огромни.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Културата на човечеството не притежава нищо по-ценно, по-чудесно и по-важно от книгата.“

Герхарт Хауптман, германски драматург, роден на 15 ноември преди 156 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).