През октомври 1969 г. Самюъл Бекет е на почивка с жена си в Тунис, когато получава телеграма от издателя си, че печели Нобеловата награда за литература, разказва diepresse.com. „Каква катастрофа!“ – възкликва съпругата му, която вижда съобщението първа. 

Семейството бързо сменя хотела, международната преса тръгва след тях и Бекет се съгласява на 5-минутна фотосесия – в спортно сако, с цигара в устата и без да каже нито дума. 

Денят не е радостен за талантливия драматург. Според биографа му Джеймс Ноулсън, наградата му носи само неприятности. Тя задълбочава пропастта в семейството му, а безброй познати започват да му искат пари. 

Бекет се скрива за 4 месеца, а когато се прибира вкъщи, там го чака планина от писма, издатели настояват за негови ръкописи. Авторът на „В очакване на Годо“ изгубва предишното си спокойствие, тишината, анонимността си. До смъртта му текстовете му стават все по-минималистични. Никога не отива да получи наградата, а парите, които са му преведени, раздава на приятели и колеги в нужда. „Сам губи все повече време да помага на посредствени хора, които на негово място нямаше да си мръднат пръста за него“, отбелязва жена му. 

5 години по-рано, през октомври 1964 г., журналистите издирват друг пресен нобелов лауреат, този път в Париж. Никой не знае къде се крие Жан-Пол Сартр, няма го в жилището му, нито в издателството, нито при приятелката му Симон дьо Бовоар. Все пак го откриват в ресторант, където той желае да довърши обяда си, вместо да дава изявления. 

Сартр отказва Нобеловата награда с писмено обяснение, че писателят и наградите са несъвместими неща. „Не е едно и също дали съм Жан-Пол Сартр, или Жан-Пол Сартр, носителят на Нобелова награда“, пише той и твърди, че отличието само би оказало натиск на читателите му. „Никой човек не трябва да бъде награждаван само защото е жив“, заявява екзистенциалистът, който предварително е написал любезно писмо до Шведската академия да не взема предвид номинацията му за наградата. 

Колебания да получи най-престижната награда има и Джордж Бърнард Шоу преди 90 години. „Парите към нея са спасителен пояс, който помага да изплуваш“, признава той и с една година закъснение взема чека си от Стокхолм. 

Друг е случаят с Борис Пастернак, който през 1958 г. е принуден от комунистическата власт на Съветска Русия да откаже наградата. Романът му „Доктор Живаго“ е посял дълбоки съмнения за комунизма и е забранен в СССР до 1988 г. Едва през 1989 г. синът на починалия през 1960 г. Пастернак приема наградата. 

През 2005 г. тежко болният от рак Харолд Пинтър приема титлата си в инвалиден стол само за да получи трибуна и да произнесе експлозивна реч за британско-американската военна политика и масовата смърт, която тя сее. „Ню Йорк таймс“ премълчава това.

Елфриде Йелинек не пожелава да отиде на церемонията през 2004 г., а изпраща видео обръщение, че авторът трябва да пази дистанция от всякакви подобни неща и напомня на публиката за Сартр. 

В светлината на тези случки Нобеловият комитет не би трябвало да преживява толкова тежко поведението на новия носител на наградата – Боб Дилън. Неговата недружелюбност и арогантност, по думите на човек от комитета, са обясними. Дилън е иконата на една ера, в която звездите имат аурата на недостижими и странящи от официозните неща. Според американските медии, той е „твърде cool, за да отговаря на писмата на Шведската академия“ . Все пак все още нищо не се знае. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Осмивай този, който заслужава, но не от свое, от обществено гледище.”

Райко Алексиев, художник, карикатурист и фейлетонист, роден 7 март преди 128 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

Да - 65%
Не - 35%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.

За новините по света и хората

 

Филмът „Новини от света“ е немислим без Том Ханкс, който, остарявайки, става все по-добър, а неговите персонажи вече се изпипват филигранно и детайлно като за световно изложение.