На 13 октомври ще бъде връчена Нобеловата награда за литература и както всяка година критиците дават прогнози кои са фаворитите. Тwolinespress.com се допита до опитни редактори, които коментираха кандидатите за шведското отличие, за окито има най.високи залози. Наградата от години има лошата слава, че се дава по политически причини.
1.    Харуки Мураками – вечният претендент, с отлична световна слава, високи тиражи и преводи на множество езици
2.    Филип Рот – най-спонсорираният от САЩ автор, поради което е известен във всяко кътче на планетата. Вечен кандидат за всяка награда
3.    Нгуги Ва Тионго – солиден кандидат от Африка. Има голямото предимство, че пише на английски и като нищо може той да е победителят. Макар че името му се спряга от години.
4.    Джойс Керъл Оутс – предимството й е, че е жена и че откакто Тони Морисън взе наградата през 1993 г., американка не е печелила. И въпреки че залозите за нея са немалко, малцина вярват, че Нобеловият комитет би отличил авторска на готически романи.
5.    Исмаил Кадаре – високи залози, малка вероятност. Не е ли това формулата, по която всъщност се дава Нобелът?
6.    Адонис – сирийският поет е фаворит всяка година, но заради силните му критики към Европа и нейната толерантност към ислямизма едва ли е политкоректният кандидат. Ако някой заслужава наградата, това е той.
7.    Петер Хандке – все още мнозина залагат на него, но след защитата му за военнопрестъпника Слободан Милошевич Академията едва ли би се компрометирала, като го награди
8.    Адам Загайевски – след Чеслав Милош и Вислава Шимборска е трудно да се порявра, че трети поляк ще вземе Нобел.
9.    Боб Дилън – нулев шанс, въпреки че носталгиците не спират да го изтъкват като фаворит
10.    Ласло Краснахоркаи – унгарецът пише за любимите теми на шведските академици – цивилизация, фашизъм, социални проблеми. Реален претендент
11.    Кормак Маккарти – чудесен автор, но проблемите на американския Юг и по границата с Мексико слабо вълнуват Академията
12.    Дон Делило – отдавна трябваше да вземе наградата, още през 90-те. Сега няма произведение, за което да я получи
13.    Карл Уве Кнаусгор- норвежецът е на читателската вълна в Европа, но Шведската академия рядко отчита това


Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Най-силната дума в речника на съвременния човек е думата „не“. Особено, когато говори за себе си.“

Сидни Поатие, американски актьор и режисьор, роден на 20 февруари преди 91 години

Анкета

Гледате ли предавания за култура по телевизията?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Вестникът на властта срещу властта

Не съм съгласен с българското заглавие на филма. „Вестник на властта“ звучи и подвеждащо, и компрометиращо.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.