И без друго тясното литературно поле в България съвсем отесня с поредните награди, които разбуниха духовете. 

Държавният литературен клуб „Перото“ раздаде годишните си награди и те предизвикаха остра реакция сред ненаградени автори. Милен Русков и Владимир Сабоурин се възмутиха във „Фейсбук“ , затова че сред наградените е Георги Господинов, който беше отличен в категорията „Поезия“ за новата си стихосбирка „Там, където не сме”. Конкурираха го Цочо Бояджиев  с „Книга за ирониите и опрощенията” и Надежда Радулова с „Когато заспят”.

Наградите са определени от членовете на Експертния съвет към Националния център за книгата на НДК: проф. Амелия Личева, доц. Дарин Тенев и гл. ас. Дария Карапеткова. В профила на Русков се чуха мнения, че Господинов трябвало да върне наградата. За останалите наградени не бяха отправени нито критики, нито призиви да върнат наградите си. Защо ли? 

За цялостен принос беше отличен поетът Иван Теофилов. Деян Енев спечели отличието за „Проза“ с романите „Мария” и „Гризли“. Книгата „Илийчо, Август и седемте джуджета” донесе наградата за детска литература на Сотир Гелев и Пенко Гелев. Статуетката в категория „Превод“ спечели Ксения Банович за преводите й на хърватски език на „18% сиво” на Захари Карабашлиев, „Алкивиад Велики” и „Случаят Джем” на Вера Мутафчиева. Романът „Аз още броя дните“ на Георги Бърдаров спечели отличието за дебют.

Светлозар Желев, ръководител на „Перото“, отговори на Сабоурин:

„Това, което сте написали във вашия "анализ" на наградите "Перото" е отново единствено и само насочен към един единствен човек и поет. Но така също срещу Ани Илков, носител на същата тази награда миналата година, Борис Христов, Иван Теофилов, Деян Енев и т.н. Хвърляте обвинения и думи срещу журито, а дори не сте си направили труда да прочетете правилата на вземане на решения.“ 

Сабоурин пък се оплака, че е цензуриран, защото написал манифест срещу литературните олигарси, но Желев го изтрил от стената си. 

На борците срещу олигархията (чиито критики и обиди винаги се свеждат само до личността на Господинов) много удобно им убегна фактът кой взе общинската награда за литература, връчена в Деня на София. Абсурдно, тя беше дадена не на автор, а на директора на НДК Мирослав Боршош „заради превръщането на литературен клуб „Перото“ в средище на четящия човек и литературния елит“. От това никой не се възмути. А трябваше.

Приза за театър взе Катя Петрова, режисьор на спектакъла „Рания дъщерята на разбойника“. Райна Кабаиванска бе отличена в категория „Музика“ за работата си с майсторския си клас в НБУ. Отличието за изобразително изкуство отиде при проф. Николай Майсторов. Предаването „Библиотеката“ на БНТ бе наградено за журналистика. В категория „кино“ бе отличен филмът „Каръци“ на Ивайло Христов. Специалната награда на журито отиде при фоторепортера на „24 часа“ Десислава Кулелиева. Танцовият фестивал „Антистатик“ беше удостоен с приза за развиване на съвременните жанрове в изкуството. Михаил Белчев взе специалната награда за ярки постижения в културата, съобщи kmeta.bg.

Не стана известно дали общинските награди имат парична стойност, но "Перото" са само почетни. 

 

Коментари  

0 #1 П. В. 27-09-2016 07:23
Наградите се дават непрекъснато на едни и същи.
Цитиране

„Когато правиш пиеса, интерпретираш творба, която вече съществува. При филмите не е така.“

Сидни Полак, американски режисьор, роден на 1 юли преди 88 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот

Детската игра – първите житейски роли

 

Така както детето, детството, е най-близо да несъзнаваното, така и психоаналитичният прочит на литературата за деца отговаря на иманентно присъщото несъзнавано в природата на тази литература.