Поетът Петър Чухов, който преди 4 дни спечели Славейковата награда със стихотворението „Свобода или смърт“  (след като беше и първият й носител преди 11 години) отговори по БНР на анонимната петиция, която беше организирана срещу него. От думите му се разбра, че не смята да обръща внимание на нападките. 

„Не може да се получи дискусия, когато една позиция не се аргументира, а като просто се заявява като безпрекословна, като проява на някаква висша инстанция”, заяви в предаването "Преди всички" Чухов. „Това е нивото на литературните диалози извън литературните кръгове. Аз си дадох труда да прегледам имената на хората, които са я подписали, и всъщност те са ми непознати с 1-2 изключения. Даването на някаква парична награда привлича повече участници в тези конкурси. Най-много страсти се развихрят около Славейковата награда, защото нейният награден фонд е най-голям. От една страна, това, което се случва, е хубаво, иначе не би се говорило за тази Славейкова награда и за това какво се случва в литературата в по-широки кръгове”, каза поетът. 

Конкурсът е анонимен, а журито беше в състав: проф. Яни Милчаков, Мирела Иванова, Ангел Игов, Пенка Лещарска и Магдалена Андреева. Наградата на Чухов е 1600 лв.и плакет на скулптора Людмил Бонев. 

Награденото стихотворение:

 

Свобода или смърт

 

Шие Райна Княгиня

знамето

и изведнъж се убожда

 

пада капка кръв

като бомба

пада Райна Княгиня

заспива

 

ще минат най-малко

100 години

докато дойде

на бял кон принцът

 

ще вдигне знамето

ще го развее

и ще забрави

да я целуне

 

Коментари  

0 #1 Антоанета Овчарова 14-06-2016 10:38
Защо обикновено в подобни конкурси (не само в този) не се публикуват стихотворенията, спечелили наградите? Това навежда на мисълта за гузна съвест на журито. Конкурсите би трябвало да са прозрачни, за да може да се докаже справедливостта на журито и да се направят заключения за неговата компетентност. Освен това, съставът на журито от кадърни поети ли е? Кой може да го докаже. И ако не е от кадърни поети, как тогава това жури ще е справедливо и ще може да избере най-доброто. А парите от държавата ли идват и ако отговорът е да, то тогава кой извършва ревизия за правомерността на разхода по наградите? Ако тук не получа отговори на всичките тези въпроси, смятам да предизвикам полемика по тях на високо ниво.
Цитиране
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Голямата душа никога не е самотна. Колкото и съдбата да й отнема приятелите, тя в края на краищата винаги си ги създава.”

Ромен Ролан, френски писател, роден на 29 януари преди 154 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За романа „18 % сиво“ и неговата екранна интерпретация

Филмът “ разчита основно на славата на книгата и харизмата на Руши Виденлиев.

Светлината като едно от чудесата на света 

“Поеми на светлината” - пред нас е Мирозданието, лирически и философски преосмислено и преоткрито с цялата си красота.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.