Наградата „Ман Букър” се отразява нездравословно на книжния пазар, смята Дебра Могаг (67), британска авторка на бестселъри, по чийто роман „These Foolish Things” е сниман нашумелия комедиен филм „The Best Exotic Marigold Hotel” с Джуди Денч и Маги Смит. Пред independent.co.uk тя обясни, че призът, който е най-престижният в англоезичния свят, капсулира пазара и засенчва останалата литература. Според нея на наградата от 50 хил. паунда се дава прекалено голяма тежест, продават се огромни тиражи, а много други качествени книги остават пренебрегнати. 

Могаг, чийто 18-и роман „Something to Hide” излезе миналата година, взе участие на литературния фестивал Бат. Там беше и Теса Хадли, която тази седмица получи 150 000 долара и наградата „Windham Campbell” в САЩ. Хадли също заяви, че е грешка вторачването в „Букър”, чийто победител се определя според личния вкус на журито. 

Могаг избегна упреците, че никога не е попадала дори в дългия списък на „Букър”, с думите, че дори и да беше спечелила, пак би била на същото мнение. 

Ефектът от наградата се изразява във високи тиражи след получаването й. Хилари Мантел и Хауърд Джейкъбсън вече се насладиха на продажбите. Марлон Джеймс – победителят през 2015 г., потвърди същото. 

Могаг, която публикува най-успешния си роман през 2004 г., обясни успеха му с факта, че не смята старостта за непривлекателна възраст и, за разлика от мнозина, прекрасно разбира, че хората си остават същите, „само с няколко бръчки повече”. След успеха на филма, чието действие се развива в хотел в Индия, където пенсионирани англичани търсят забавления, покой и разнообразие, ефектът бил – повече истории за възрастни хора. Могаг заявява, че това я накарало да изпита голямо удоволствие. Тя категорично отказала да напише продължение на историята. В крайна сметка било заснето филмово продължение с участието на Ричард Гиър. 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„В живота, както и в изкуството, аз мога да се справя със себе си и без Господ Бог. Но не мога да съществувам - аз, страдащият човек - без нещо по-голямо от мен, нещо, което изпълва целия ми живот - без творческата сила.“

Ван Гог, холандски художник, роден на 30 март преди 167 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.

„Останалото е пепел“ - драматична история с универсално звучене

 

Филм с такъв скромен бюджет – 300 000 лева,  все пак звучи автентично като визия.

По следите на разработката „Ятаган“

Добре е да се разделяме с миналото си, смеейки се, но, когато то не си е отишло и е все още стряскащо настояще? Да се шегуваме или да плачем?