Наградата „Ман Букър” се отразява нездравословно на книжния пазар, смята Дебра Могаг (67), британска авторка на бестселъри, по чийто роман „These Foolish Things” е сниман нашумелия комедиен филм „The Best Exotic Marigold Hotel” с Джуди Денч и Маги Смит. Пред independent.co.uk тя обясни, че призът, който е най-престижният в англоезичния свят, капсулира пазара и засенчва останалата литература. Според нея на наградата от 50 хил. паунда се дава прекалено голяма тежест, продават се огромни тиражи, а много други качествени книги остават пренебрегнати. 

Могаг, чийто 18-и роман „Something to Hide” излезе миналата година, взе участие на литературния фестивал Бат. Там беше и Теса Хадли, която тази седмица получи 150 000 долара и наградата „Windham Campbell” в САЩ. Хадли също заяви, че е грешка вторачването в „Букър”, чийто победител се определя според личния вкус на журито. 

Могаг избегна упреците, че никога не е попадала дори в дългия списък на „Букър”, с думите, че дори и да беше спечелила, пак би била на същото мнение. 

Ефектът от наградата се изразява във високи тиражи след получаването й. Хилари Мантел и Хауърд Джейкъбсън вече се насладиха на продажбите. Марлон Джеймс – победителят през 2015 г., потвърди същото. 

Могаг, която публикува най-успешния си роман през 2004 г., обясни успеха му с факта, че не смята старостта за непривлекателна възраст и, за разлика от мнозина, прекрасно разбира, че хората си остават същите, „само с няколко бръчки повече”. След успеха на филма, чието действие се развива в хотел в Индия, където пенсионирани англичани търсят забавления, покой и разнообразие, ефектът бил – повече истории за възрастни хора. Могаг заявява, че това я накарало да изпита голямо удоволствие. Тя категорично отказала да напише продължение на историята. В крайна сметка било заснето филмово продължение с участието на Ричард Гиър. 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„Характерът е най-важният компонент на красотата.“

София Лорен, италианска актриса, родена преди 86 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.