Владимир Набоков, Пабло Неруда, Хорхе Луис Борхес, Самюел Бекет и Съмърсет Моъм са големите губещи, ощетени от Шведската академия през 1965 г. Вместо да спечели най-добрият (кой ли е всъщност?!) , Нобеловата награда е дадена на писателя от СССР, прославил насилствената колективизация на страната – Михаил Шолохов. 

Това става ясно от отворените сега архиви на Нобеловия комитет, съобщи „Гардиън”, като цитира шведския вестник „Svenska Dagblade”, чийто репортер е чел протоколите. Всеки януари стават известни драмите отпреди 50 години. Според регламента това е срокът, в който случилото се трябва да остане в тайна. 

Спорният избор на социалистическия съветски автор лишава от най-престижната награда Набоков, Моъм и Борхес. Известен е цитатът на Борхес: „Да не ми се дава Нобеловата награда е стара скандинавска традиция. Не са ми я давали откакто съм се родил.” 

Бекет е награден през 1969 г., Неруда - през 1971 г. Сред останалите претенденти тогава е и братът на Джералд Даръл – Лорънс Дърел, както и Уинстън Хю Одън и Ралф Хартли. 

Шолохов е огромен компромис – един от тези, заради които Нобеловата награда олеква. Той е сред най-големите критици на Борис Пастернак, който през 1958 г. получава приза, но под натиска на съветските власти по-късно го отказва. Шолохов е от тези, които го призовават да не взема „импералистическата награда”. Седем години по-късно Шведската академия го отличава заради романа „Тихия Дон”. Александър Солженицин, който печели Нобел през 1970 г., е сред авторите, които по-късно обвиняват Шолохов, че е плагиат, като е откраднал романа на Фьодор Крюков. 

От протоколите отпреди 50 години се вижда, че е имало предложение дори наградата да се раздели между Шолохов и Анна Ахматова, но то е отхвърлено. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Вложих толкова много енергия да стигна върха, че приемам стреса да бъда там.”

Пласидо Доминго, испански оперен певец, роден на 21 януари преди 80 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Бедуин“ -  местен герой обуздава нашата корупция и престъпност

 

Но защо и в „Бард“ редакторката си е гледала работата си през пръсти. 

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

„Скъпи другари!“ е един от най-силните и стойностни филми на Кончаловски

 

 

Режисьорът представя максимално обективно и точно трагичните събития от лятото на 1962 г. в Новочеркаск - разстрела на протестиращи работници.