Аксиния Михайлова спечели и наградата „Иван Николов”. Тя беше отличена за стихосбирката си „Смяна на огледалата“. Бяха дадени две втори награди -  на Владимир Попов за „Отсъствие“ и на Кирил Василев за – „Провинции“.  Третата беше присъдена на Людмила Балабанова за „Град без море“.

Тази година журито беше в състав: Недялко Славов (председател), Андрей Захариев и Митко Новков. Номинирани бяха седем поетични книги от 42 предложени.

Националната награда за поезия на името на Иван Николов е учредена от  издателство „Жанет 45“ през 1994 г. и се връчва всяка година. Носители на наградата през годините са Христо Фотев, Константин Павлов, Вера Мутафчиева, Иван Цанев, Екатерина Йосифова, Иван Теофилов, Николай Кънчев, Калина Ковачева, Николай Заяков, Иван Методиев, Станка Пенчева, Ани Илков, Георги Господинов, София Несторова, Силвия Чолева, Красимира Зафирова, Кристин Димитрова, Антон Баев, Александър Секулов, Петър Чухов, Илко Димитров, Румен Леонидов, Марин Бодаков.

АКСИНИЯ МИХАЙЛОВА  е родена през 1963 г. Завършва френска езикова гимназия, ДБИ - специалност "Научна информация", СУ "Св. Климент Охридски" - българска филология и втора специалност - френски език. Работила е като редактор и преводач в издателство "Парадокс", един от основателите на сп. "Ах, Мария". Нейни стихове и преводи са публикувани във всички български периодични издания, превеждана е на френски, румънски, словашки, сръбски и хърватски език. Носител на няколко литературни награди за поезия и превод, сред които френската награда за поезия "Гийом Аполинер" (2014). Представител за България в поетичното движение "Предмостие на Изток", обединяващ поети от 11 страни от Средна и Източна Европа, под егидата на Театър Молиер - Дом на поезията, Париж. Членува в Българския хайку-клуб от 2001 г. Нейни хайку са публикувани в българския и македонския периодичен печат, в антологиите "Цветето", "Розата", "Пътят" и във френски, белгийски и хърватски сайтове за хайку. Един от преводачите и съставителите е на двуезичната антология на франкофонското хайку "Сенки и светлини" (2003). 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Нямаме власт да променим себе си. Имаме власт само над действията си.“

 Филип Пулман, английски писател, роден на 19 октомври преди 74 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.