Журито на наградите „Пулицър”, които от 1917 година насам посочват еталоните в журналистиката, литературата и музиката, и тази година даде верен тон. Победителите бяха определени в конкуренция от 1200 журналистически материала, 1400 книги и 200 музикални композиции. Най-авторитетната американска награда се присъжда от Колумбийския университет в Ню Йорк в 21 категории.

В категорията за книги, драма и музика спечелиха:

Художествена литература – Антъни Доер за „Светлината, която не виждаме”

Драматургия - "Between Riverside and Crazy" от Стивън Адли Гуайрджис

История - "Encounters at the Heart of the World: A History of the Mandan People " от Елизабет Фен

Биография – „Папата и Мусолини: Тайната история на Пий ХІ и възходът на фашизма в Европа” от Дейвид Кързър

Поезия - "Digest" от Грегъри Пардло

Документална литература - "The Sixth Extinction: An Unnatural History" от Елизабет Колбърт

Музика - "Anthracite Fields" от Джулия Уолф

Журналистика:

Служба на обществото - вестник "Пост енд Куриер", Чарлстън, Южна Каролина за поредицата "Докато смъртта ни раздели", разследваща насилието срещу жени

От горещата точка - "Сиатъл таймс" за отразяването на огромно свлачище, погребало десетки къщи с хората в тях

Разследване - Ерик Липтън от „Ню Йорк таймс” - как лобисти  влияят на лидерите в американския Конгрес и на министъра на правосъдието на САЩ, и „Уолстрийт джърнъл” за  разкриване на порочни практики на службите от здравноосигурителната програма "Медикеър"

Изключително репортерстване – Закари Майдър от „Блубмърг” - как американски корпорации си спестяват плащане на данъци

Местен репортаж – трима репортери от вестник "Дейли Брийз", Калифорния - корупцията в училищната мрежа

Национален репортаж -  "Вашингтон пост" за пропуските в работата на Сикрет сървис

Международен репортаж – „Ню Йорк таймс” за епидемията от ебола в Западна Африка

Фийчър – „Лос Анджелис таймс”

Коментар - Лиса Фолкънбърг от "Хюстън Кроникъл”

Критика – Мери Макнамара от „Лос Анджелис таймс”

Редакционни коментари - Катлийн Кингсбъри от "Бостън глоуб"

Карикатури - Адам Зиглис от "Бъфало нюз".

Фоторепортери - "Сейнт Луис Пост-Диспач", за расовите вълнения в предградието Фъргюсън, щата Мисури.

Фийчър фотография – „Ню Йорк таймс”

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Лесно е, в крайна сметка, да не си писател. Повечето хора не са писатели и нищо лошо не им се случва."

Джулиан Барнс, английски писател, роден на 19 януари преди 74 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.

По следите на жените от кино „Роялъ“

Леа Коен е написала четивен, ярък, пъстроцветен роман. Добре конструиран и може би най-хомогенният в творчеството й.

Как умират демокрациите

 

Разпадът на демокрацията за повечето хора остава невидим, предупреждават Даниел Зиблат и Стивън Левицки.