Христо Карастоянов получи наградата „Елиас Канети” за романа си „Една и съща нощ“, съобщи „Дарик”. Тя му беше връчена на церемония в Русе. Романът за приятелството и смъртта в една и съща нощ на поета Гео Милев и анархиста Георги Шейтанов – спомоществовател на списание „Пламък”, беше награден и с приза Хеликон“ през 2014 г.

30 автори се състезаваха в два раздела – белетристика и драматургия, но за пиеси не бяха дадени награди. Карастоянов се конкурираше с Иван Станков - „Спомени за вода. Dm“, Чавдар Ценов - „Отклонение наесен“, Людмил Тодоров - „Разглобено лято“, Явор Цанев - „Вино за мъртвите“, Галин Никифоров - „Лисицата“ и Емилия Дворянова - „При входа на морето“.

Журито беше в състав Милена Кирова, Пенка Ангелова, Ивайла Александрова, Борис Минков, Виолета Дочева, Мая Ангелова и Владислав Атанасов. 

На церемонията Христо Карастоянов благодари на община Русе и на международното дружество „Елиас Канети“, които дават отлиичието. „Тази награда ме прави щастлив – естествено, горд – разбира се, но ме прави и по някакъв непознат за мен начин и съпричастен. Тази награда ми е присъдена в град, където видях да живеят млади и умни хора, там между книгите, където те продължават да спасяват езика. Щом има такива деца, щом има очи като техните, щом звучат думи като техните, има надежда за всички нас и сме споходени с честта да живеем в една добра България“, каза Карастоянов.

Наградата е учредена през 2005 г. в чест на 100-годишнината от рождението на родения в Русе писател нобелист Елиас Канети и се връчва на всеки две години в навечерието на Деня на народните будители. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Цената, която плащаме за парите, често пъти е свободата.“

Робърт Луис Стивънсън, шотландски писател и композитор, роден на 13 ноември преди 168 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).