Програма "Христо Ботев"

На 21 март се навършиха 150 години от смъртта на възрожденския лекар, учител, учен и дарител д-р Петър Берон. Какво е културното наследство на гениалния учен енциклопедист, на учителя, на лекаря, на дарителя? Доколко посланията на д-р Петър Берон са разчетени, разпознаваеми и доколко се осъзнава какво е дал на българите, на Европа и на света този единствен български алхимик?

Д-р Петър Берон е един от известните възрожденски българи – просветител, учен, енциклопедист, педагог, философ, лекар и естественик. Учи в родния си град, а после постъпва в Букурещ в прочутата Бейска академия – училището на гръцкия педагог К. Вардалах. После заминава за Брашов, където става учител в семейството на сливенския търговец Антон Иванович. С неговата морална и материална подкрепа Петър х. Берович издава „Рибния буквар”, а по-късно следва в Германия първо философия, след това се прехвърля да учи медицина. След завършване на висшето си образование започва да работи като окръжен лекар в Крайова, като междувременно организира и търговско дружество, което носи значителни печалби.

Отказал се от медицината, д-р Петър Берон пише във всяка една област на науката, член е на различни международни научни дружества, владее 9 езика. С неговата материална помощ са открити над 20 училища, сред които и девически – едно от тях е Девическото училище в Котел.

В едно свое писмо до котленските старци той пише: ”Обичал бих да намеря някого, комуто да платя да обходи България и види има ли във всеки град училище…”

След смъртта на Петър Берон с парите от неговото наследство е открита Одринската мъжка гимназия, която в продължение на 30 години се издържа от лихвите на наследството. Създаден е и фонд „Д-р Петър Берон”, от който се дават стипендии на котленски деца, които искат да продължат образованието си.

Ето какво коментира в "Нашият ден" проф. Кирил Топалов:

"Личности като д-р Петър Берон са от епохалните, от най-великите в нашата история. Личности многостранни, оставили богати следи в много области. Петър хаджи Берович става известен като голям учен в Западна Европа, където го наричат д-р Петър Берон. Той е от Котел – един знаков град в нашето Възраждане и нашата културна история, дал редица наши възрожденци, град със статут на специален град в нашата история."

Написаният от Петър Берович и издаден през 1824 г. „Буквар с различни поучения” – т. нар. "Рибен буквар" е една малка енциклопедия, която дава знания не само по четене, писане и смятане, но и кратки естествено-научни познания. Букварчето е и първата българска детска книжка. За първи път в нея има художествени четива със светски характер. За първи път се появяват и здравни съвети „Как да пази человек здравието свое”. За букварчето Юрий Венелин казва: ”Не съм виждал нито един руски буквар, който да може да се сравни с достойнствата на тази поучителна книжка”. Букварът претърпява шест издания в огромен тираж през периода 1824 – 1862 г.

 

"Към светлината" - откъс от "Невидимата искра на Възраждането"

Александър Теодоров – Балан: „Та и „Рибният буквар на Петра х. Берович разби манастирското църковнословенско обучение на българското юношество. Наистина, не е същото да опропастиш една империя или да раздрусаш едно вековно господство – и развиеш методата и веществото на едно книжовно обучение: ала всинца знаем, че от обучението на юношеството зависят бъднините и държави.“

---

Никола Т. Балабанов. Из сборник „Д-р Петър Берон. По случай стогодишнината на Рибния буквар 1824 – 1924. Под редакцията на д-р Христо Негенцов и Н. Т. Балабанов“ С. 1925: „Една от най-големите фигури на Възраждането, той е необикновено скромен и макар да е живял в Букурещ, Хайделберг, Мюнхен, Париж и Лондон през целия си живот не е написал и един ред за себе си и не се е фотографирал, нито е позволявал да го фотографират или рисуват. Днес по една случайност, ние имаме неговия портрет, изработен без негово знание и воля с маслени бои от първия български художник.“

---

Брашовската работилница има изключителна заслуга за Възраждането ни – тя отпечатала „Буквар с различни поучения, събрани от Петра х. Беровича, за Болгарските училища. Напечата ся с помощта на г. Антоньова Йоановича. В годе 1824”. В българската история това издание незаслужено се свързва само с неговия автор – д-р Петър Берон, който наистина е колосална личност, но за да стане такъв, му е била оказана безценна помощ от ложата. 

Когато написал прочутия си буквар, той бил само на 25 години и още се подписвал с бащината си фамилия. Заради липсата на документални източници, не може да се определи кога се е установил в Брашов и е започнал да преподава на децата на Антон Йоанович. Предполага се, че е завършил немската гимназия в града - същата, в която няколко години преди това учил Васил Априлов от Габрово, един от лидерите на„Филики етерия“, както ще стане ясно по-късно. Когато писал буквара, младият Хаджиберович вече владеел писмено и говоримо български, гръцки, немски, ползвал френски и латински. 

Ключов обаче е бил фактът, че е имало кой да стимулира, насърчава и вдъхва увереност на младия мъж да създаде тази първа детскакнига в българската литература. Не е без значение, че той е финансово подпомогнатза отпечатването и разпространение на буквара – затова и името на спонсора е изписано на титулната страница. Заради безпрецедентната скромност и обета за мълчание, даден в ложата от Петър х. Берович и Йоанович, никога няма да узнаем кога и как е взето решението за написването на буквара. Но че то е грижливо обмислено, става ясно от едно загадъчно посещение. 

Година преди букварът да бъде отпечатан в Брашов в печатницата на Антон Пан – член на брашовската работилница, Петър х. Берович предприел дълго и опасно за онова време пътуване. Снабден с препоръчителни писма от великия майстор, какъвто безспорно бил Антон Йоанович, той се озовал на миниатюрния остров Сен Лазар, намиращ се във венецианската лагуна. Там и до ден днешен е седалището на Ордена на мъхитаристите. Конгрегацията на острова възникнала през 1717 г. Тя е клон на католическите павликяни, преследвани от столетия в родната си Армения. С годините тя се превърнала в духовно средище – до днес е запазена забележителната й библиотека, съхраняваща древни ръкописи, картинна галерия и модерна за времето си печатница. През 1816 г. английският поет лорд Джордж Байрон отседнал тук и ползвал архивите на библиотеката,за да създаде някои от своите трудове. В началото на ХІХ в. част от членовете на Ордена се установили във Виена и печатали много книги на различните славянски езици – църковнославянски, сръбски, български, полски, чешки и др. 

Какви са били контактите на Йоанович с мъхитаристите е загадка, но при всички случаи те са го познавали добре, затова и приели препоръките му. От запазените протоколи на конгрегацията става ясно, че на 23 април 1823 г. при тях се представил Петър х. Берович: 

„Днес по обед със собствена лодка пристигна на острова млад учител и търговец, по произход българин, на име Петър Беронович, живеещ и работещ в трансилванския град Брашов. Негово светейщество Степанос Кювер Агонц с готовност прие молбата на младия господин… Господин Петър Беронович прави впечатление на изключително интелигентен и възпитан младеж, говори свободно славянски, гръцки, френски и трансилвански. Той направи силно впечатление на негово светейшество с познанията си по философия и му предаде писмото на българския търговец и благодетел Андон Йованович от Брашов и абатът беше приятно изненадан.“ 

Тази визита на българина на острова е описана от преводача от арменски Агоп Орманджиян – специалист по „Арменистика и кавказология" към СУ "Св. Климент Охридски", в изследването му „Д-р Петър Берон на остров Сан Лазаро“. 

Любопитен детайл е, че още през 1823 г. авторът на „Рибния буквар“ започнал да се представя като Беронович, а след две години се подписвал като Берон. 

Целта на посещението му на острова била да разгледа печатната база и да сравни труда си с други подобни западноевропейски издания. Въпреки големите типографски възможности на конгрегацията младият българин не използвал услугите й. Той имал претенция към шрифтовете и на предложението да му направят нов шрифт по неговите изисквания, отказал заради дългия срок, необходим за изработката. Берон бързал и искал книгата да бъде съобразена с читателите му, без да се съобразява с тогавашните издателски практики. „Той заяви, че неговият буквар трябва да дава всенародна просвета на българите, че е безсмислено да се копират готови чужди образци.“, е записано в протокола. От него става ясно, че българинът споделил, че до края на живота си ще полага грижи за свободата и просветата на народа си, както и че посетил стаята, в която е живял Байрон. Визитата впечатлила силно абат Агонц. Под протокола той написал: „Да се поддържа постоянна връзка с г-н П. Беронович в Брашов, да му се помага и да се търси неговата помощ.“За съжаление не са останали документи, с които да се проследи дали младият българин е посещавал и други духовни центрове. 

„Буквар с различни поучения, събрани от Петра х. Беровича“ бил посрещнат с огромно въодушевление след отпечатването му. На неговото фундаментално значение за освестяването на българите през ХІХ век е посветено не едно изследване. Боян Пенев - един от видните литературни историци и критици от първите десетилетия на ХХ век., пише в „История на новата българска литература“  за автора Берон: „Това е първият по-значителен човек в новата българска литература. Преди него нашата литература се представлява от свещеници и монаси: Паисий, Спиридон, Софроний, Кърчовски, Пейчинович. И непосредствено след тях иде Берон – един гражданин, възпитан в светски дух.“ Пенев добавя, че авторът на „Рибния буквар“ е действителен революционер на българското образование. Оценките на изтъкнатия литературовед се допълват и от руския учен Георги Гачев, който в труда си „Ускореното развитие на културата“ стига до извода, че „Берон осъществява в България степента на ренесансовия научен хуманизъм. Неговото дело е разкрепостяване на мисълта“. 

Ценна е оценката и на слависта проф. Борис Йоцов: „Букварът става проводник на светско образование и на европейски дух, той е най-ярката връзка между Западния свят и българската родина. Той утвърждава правото на новия говорим български език – в книжнината, училището и живота. Става орган на българския език и оръдие на българската национална просвета – във време, когато българската книга е рядкост, а от периодичния печат няма и помен… Букварът е ценен и с онова въздействие, което оказва върху българското народностно съзнание.”

Въпреки че редица историци и литературоведи са дали заслужена оценка на автора на буквара, приносът на Антон Йоанович – великият майстор на просветителската ложа в Брашов, остава неоценен и пренебрегнат. Без неговата подкрепа – морална и финансова, Петър х. Берович  едва ли щеше да напише буквара. Не без значение е влиянието, което е имало членството на младия просвещенец в букурещката ложа на „Филики етерия“, както и в Брашов. Доказателство, че в брашовската работилница се работело здраво за просвещението, са издадените с помощта на Йоанович книги на Атанас Кипиловски и Васил Ненович- „Священное цветоубрание или сто и четири священни истории, избранни из Ветхият и Новият Завет” и „Буквар за децата на славенобългарскиет народ“. Любопитно е, че книгата на Кипиловски излиза като луксозно издание и със специално посвещение към Йоанович, а букварът на Ненович, макар да няма популярността на „Рибния“, се ползвал в много училища години наред.

Просветителската дейност на ложата често се представя от историците като опит за създаване на филологическо дружество. Само че именно гръцките филологически дружества, възниквали няколко години преди въстанието на „Филики етерия“, са пар екселанс износ на масонска работа извън рамките на ложата. 

Доказателство, че Антон Йоанович – ветеран от първата Етерия на Ригас и деен член на втората, е развивал масонска работа, е фактът, че първата изцяло българска масонска ложа е създадена в родния му град. С тази мисия бил натоварен офицерът от „Филики етерия“, английският поданик Иван Селимински.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Когато правиш пиеса, интерпретираш творба, която вече съществува. При филмите не е така.“

Сидни Полак, американски режисьор, роден на 1 юли преди 88 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот

Детската игра – първите житейски роли

 

Така както детето, детството, е най-близо да несъзнаваното, така и психоаналитичният прочит на литературата за деца отговаря на иманентно присъщото несъзнавано в природата на тази литература.