"Свободна Европа"

На стрниците на собствените му романи героите намират очарование в “не съвсем модерните автори”, защото ако четеш популярните към момента “можеш да мислиш само за онова, за което всички мислят” (“Норвежката гора”). Смята честността и желанието да помогнеш на другия за едни от най-важните неща в живота. Обича котки и е луд по джаза. В съвременната литература има статут на рок звезда.

Той е Харуки Мураками и е един от най-известните японски автори в света. Преди ден роденият през 1949 г. в Киото писател навърши 72 години.

Баща му е будистки свещеник, а майка му е дъщеря на търговец от Осака. И двамата са преподавали японска литература. Мураками обаче винаги се е интересувал повече от американската литература, на което се дължи и “западният” му според критиците стил на писане.

Ето защо, когато започва работа по първата си книга “Чуй как пее вятърът”, първоначално я пише на английски. Впоследствие обаче се отказва и я завършва на японски. Причината – оценява сам, че стилът му на писане на чужд език е твърде суховат, обран и само с кратки изречения.

Вдъхновението за романа Мураками получава на бейзболен мач, когато е на 29 години. Първата книга му носи и първи литературен приз в Япония (“Гундзо”). Мураками обаче и до днес не е изкушен от връчваните му награди. В последните години той често е споменаван като евентуален претендент за Нобел за литература.

Когато директно го питат какво чувства по повод възможността да стане Нобелов лауреат, Мураками отговаря със смях: “Не, не искам награди. Това означава, че си свършен.” Въпреки това книгите му получават редица престижни отличия. През 2006 г. Мураками е отличен с приза “Франц Кафка”, през 2015 г. влиза в списъка със стоте най-влиятелни личности на TIME, а през ноември същата година печели литературната награда “Ханс Кристиан Андерсен”.

Освен утвърден романист (“Норвежката гора”, “Кафка на плажа”, “Спутник, моя любов”, “1Q84” и други), Мураками е автор и на публистична книга за атентата в токийското метро през 1994 г. В нея събира интервюта с оцелели и с роднините на пострадали, като се стреми да нарисува картина на съвременното японско общество.

Освен писател, в родината си, той е и преводач. Именно Мураками превежда Труман Капоти и Франсис Скот Фицджералд на японски.

Той е пристрастен към музиката и котките. Влюбва се в джаза, след като гледа концерт на “Art Blakey and the Jazz Messengers” в Кобе, където прекарва с родителите си по-голямата част от своето детство.

Преди да започне да пише, е собственик на джаз-клуб, чието име подсказва и другата му страст – “Peter cat”. Заведението съществува между 1974 и 1981 г. Първоначално се намира в предградията на Токио, но след време Мураками и съпругата му го преместват в по-централната част на японската столица.

Музиката е навсякъде в книгите му. Почитателите на автора могат да открият онлайн плейлисти с песни и композиции, които японският писател споменава в романите си.

Самият той притежава над 6000 плочи. Когато го питат кое място би посочил като любимо, Мураками отговаря: “Бостън, Масачузетс, защото е най-удобният и удовлетворяващ град за колекциониране на джазови плочи втора ръка.“

Друг типичен елемент от историите му са котките. Писателят разказва, че котките винаги са присъствали в живота му, защото е изключително привързан към тях.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Природата казва на жените: „Бъди красива, ако можеш, мъдра, ако искаш, но бъди уважавана – това е най-важното.“

Бомарше, френски драматург, роден на 24 януари преди 289 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Бедуин“ -  местен герой обуздава нашата корупция и престъпност

 

Но защо и в „Бард“ редакторката си е гледала работата си през пръсти. 

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

„Скъпи другари!“ е един от най-силните и стойностни филми на Кончаловски

 

 

Режисьорът представя максимално обективно и точно трагичните събития от лятото на 1962 г. в Новочеркаск - разстрела на протестиращи работници.