ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"

Федерико Гарсия Лорка - поет, драматург, (1898 – 1936)

Произход: Испания, богато селско семейство

Образование: Свири на пиано от дете, учи право, литература и композиция в университета на Гранада и в Мадрид

Интереси: Символизъм, футуризъм, сюрреализъм

Творчество: Поезия, драма, музика

Най-известна книга: „Цигански романси“

-------

 

„Аз я отведох на реката;(бях сигурен, че е девойка), ала тя имала си мъж.” – така започва „Невярната съпруга” на Федерико Гарсия Лорка, испанският поет, застрелян през 1936 г., чиято поезия обаче е страстна и изненадващо нова всеки път.

Често става така – смъртта на истинските поети дописва поезията им. И не питайте защо умират все млади, не е защото са пресъхнали - обратно на реката, изворът на поезията е по-голям от нейното устие.

„Дърветата с върхари тъмни/израстваха пред нас грамадни/и лаеше отвъд реката/с далечни псета кръгозорът./Щом минахме безмълвно двама/къпини, храсти и тръстики,/коравият й ток изрови/във тинята една трапчинка.”

Ако това ви прилича на испански фолклор – да, поезията на Лорка съчетава фолклорни корени с модерно поетично мислене от началото на 20 век и това му създава проблеми. Традиционалистите му казват „цигански поет” и отказват да го чуят. Приятелите му сюрреалисти пък не го приемат за „достатъчно сюрреалистичен”. Лорка дори къса с Дали и Бунюел, защото смята, че двамата създават „Андалуското куче”, само за да му се подиграят.

Да му имам егото. Но и таланта.

„Под мен в уплаха като риби/изплъзваха й се бедрата,/ту пламнали като жарава, /ту като сняг и лед студени.”

„По цяла Андалусия хората постоянно говорят за дуендето и го разпознават, когато и да се появи то. Старата циганка-танцьорка Ла Малена веднъж извика, докато слушаше Бах: „Олеле! това има дуенде!” - но беше отегчена от Глук, Брамс и Дарио Мило” – казва Лорка в лекция за дуендето. И сам пренася в поезията си тази тъмна сила.

„Дуендето…..не е въпрос на умение, а на жива форма, на кръв, на древна култура, на съзидателно действие” – продължава поетът. И илюстрира виждането си.

„Дарих я на раздяла щедро/с красива кошница от слама/и не склоних да я залюбя,/защото имаше си мъж,/а каза ми, че е девойка,/кога я водех към реката.”

Най-известната поетична книга на Лорка, „Цигански балади”, излиза през 1928 г. - 10 години след първата, „Впечатления и пейзажи”, и 14 преди посмъртната последна – „Поетът в Ню Йорк”, пълна със сюрреалистична поезия.

Междувременно пише и пиеси. „Проклятието на пеперудата”, е история в стихове за невъзможната любов между хлебарка и пеперуда, която има едва 4 представления. Доста по-дълго от това изкарва невъзможната любов на Федерико към приятеля му Салвадор Дали.

Не се заблуждавайте от поезията на Лорка, в която се пее за любов между мъж и жена. Това е поетичен плащ, а той е гей - и хем се притеснява, хем налита на всичко най-добро наоколо, хем подозира, че хомосексуализмът му предизвиква подигравки.

Със Салвадор Дали 6 години по-големият Лорка се запознава през 1922 г. и двамата имат дълга връзка – приятелска, творческа, до някакво ниво и сексуална, но без да се стига до край. „Любовта ни бе страстна, но трагична, тъй като ми беше невъзможно да я консумирам” – пише Дали десетилетия по-късно.

А Гала, съпругата му, сама прочута с разпуснатия си живот, мрази Лорка заради дълбочината на духовната връзка, която има със съпруга й приживе и унищожава неговите писма до Салвадор. Самият Дали пък през 1936 г., когато Лорка е застрелян, изпитва страхотна вина, обвинява се, че не го е спасил и пише за мъртвия си приятел: „Сбогом! Обичам те много! Някой ден отново ще се срещнем. И ще си живеем чудесно!”

Три дни преди началото на гражданската война, Лорка заминава за вилата си в Гранада, въпреки напрежението там. След месец местните милиции го арестуват и разстрелват, преди да реагират влиятелните му приятели.

Има много версии за смъртта на Федерико Гарсия Лорка, но предпочитам поетичната – в нея са намесени демоните на антипоезията, антикрасотата и антигения, тоест, простотията, завистта и отвратителното човешко желание да принизим онова, което се извисява.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„През целия си живот бях преследван от мисълта, че очевидно мъжете не искат да бъдат свободни. Те винаги искат да бъдат роби на някого, например на кариера или жена.“

Марчело Мастрояни, италиански актьор, роден на 28 септември преди 97 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.