БОРИС МИТОВ, "СВОБОДНА ЕВРОПА"

„Хлапе от работническата класа, което е имало различна кариера и е започнало да пише късно.“ Така описва себе си 44-годишният шотландско-американски автор Дъглас Стюарт. Дебютният му роман Shuggie Bain в четвъртък беше отличен с престижната литературна награда Booker за 2020 г. Той стана вторият шотландец, спечелил наградата от 50 000 британски лири, след като през 1994 г. това направи и Джеймс Келман с романа си How Late It Was, How Late.

Дъглас Стюарт е роден и израснал в Sighthill, квартал в Глазгоу, Шотландия. Завършва висшето си образование в Scottish College of Textiles, след което прави магистратура в Royal College of Art в Лондон. Когато е на 24 години, се мести в Ню Йорк, където става моден дизайнер. Работи за марки като Calvin Klein, Ralph Lauren, Banana Republic и Jack Spade. Вече публикува в The New Yorker и LitHub и притежава двойно гражданство – британско и американско.

Първият му роман, озаглаен Shuggie Bain, е базиран на собствения му живот по време на управлението на Маргарет Тачър през 80-те години на миналия век. Историята проследява Шуги, момче от Глазгоу, израснало в бедност заедно с майка си, чиято зависимост от алкохола съвпада с нарастващото осъзнаванена сина ѝ за неговата сексуалност. Книгата е посветена на майката на Стюарт, починала от алкохолизъм, когато той е едва 16-годишен.

След като разбра, че е спечелил Booker, авторът заяви чрез видео връзка по време на церемонията в Лондон, че е „абсолютно зашеметен“ и благодари на майка си, която е „на всяка страница от тази книга – ясно е, че без нея нямаше да съм тук, работата ми нямаше да бъде тук“. Той отправи благодарности и към сънародниците си в Шотландия и особено на хората в Глазгоу, „чиято съпричастност и хумор, любов и борба са във всяка дума на тази книга“.

След това Стюарт посочи на рафтовете зад себе си романа на Джеймс Келман, отличен преди 26 години: „Когато Джеймс спечели в средата на 90-те, шотландските гласове бяха възприемани като разрушителни и извън нормата. И да видя Шуги в центъра на всичко това сега... Не мога да го изразя.“

Шотландецът вече е готов с втория си роман Loch Awe и заяви по време на церемонията по награждаването, че сега може да стане писател на пълен работен ден. Стюарт се пошегува и, че ще използва наградния фонд, за да уреди баса със съпруга му, че Shuggie Bain няма да спечели Booker. След това добави с по-сериозен тон, че може да използва парите, за да се върне отново в Глазгоу.

„Това е невероятно емоционална, нюансирана книга, която е трудно да се забрави. Интимно е, предизвикателно е, състрадателно е“, коментира издателката Маргарет Бъзби, която тази година председателства журито. Тя описа Шуги като „незабравим герой“ и добави, че книгата е „орисана да стане класика“.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Всяка формалност – официалните учреждения, религията, не само не са задължителни, за да се подобри светът, а напротив, те пречат за това.”

Пиер Паоло Пазолини, италиански писател и режисьор, роден на 5 март преди 99 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

Да - 65%
Не - 35%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.

За новините по света и хората

 

Филмът „Новини от света“ е немислим без Том Ханкс, който, остарявайки, става все по-добър, а неговите персонажи вече се изпипват филигранно и детайлно като за световно изложение.