БОРИС МИТОВ, "СВОБОДНА ЕВРОПА"

„Хлапе от работническата класа, което е имало различна кариера и е започнало да пише късно.“ Така описва себе си 44-годишният шотландско-американски автор Дъглас Стюарт. Дебютният му роман Shuggie Bain в четвъртък беше отличен с престижната литературна награда Booker за 2020 г. Той стана вторият шотландец, спечелил наградата от 50 000 британски лири, след като през 1994 г. това направи и Джеймс Келман с романа си How Late It Was, How Late.

Дъглас Стюарт е роден и израснал в Sighthill, квартал в Глазгоу, Шотландия. Завършва висшето си образование в Scottish College of Textiles, след което прави магистратура в Royal College of Art в Лондон. Когато е на 24 години, се мести в Ню Йорк, където става моден дизайнер. Работи за марки като Calvin Klein, Ralph Lauren, Banana Republic и Jack Spade. Вече публикува в The New Yorker и LitHub и притежава двойно гражданство – британско и американско.

Първият му роман, озаглаен Shuggie Bain, е базиран на собствения му живот по време на управлението на Маргарет Тачър през 80-те години на миналия век. Историята проследява Шуги, момче от Глазгоу, израснало в бедност заедно с майка си, чиято зависимост от алкохола съвпада с нарастващото осъзнаванена сина ѝ за неговата сексуалност. Книгата е посветена на майката на Стюарт, починала от алкохолизъм, когато той е едва 16-годишен.

След като разбра, че е спечелил Booker, авторът заяви чрез видео връзка по време на церемонията в Лондон, че е „абсолютно зашеметен“ и благодари на майка си, която е „на всяка страница от тази книга – ясно е, че без нея нямаше да съм тук, работата ми нямаше да бъде тук“. Той отправи благодарности и към сънародниците си в Шотландия и особено на хората в Глазгоу, „чиято съпричастност и хумор, любов и борба са във всяка дума на тази книга“.

След това Стюарт посочи на рафтовете зад себе си романа на Джеймс Келман, отличен преди 26 години: „Когато Джеймс спечели в средата на 90-те, шотландските гласове бяха възприемани като разрушителни и извън нормата. И да видя Шуги в центъра на всичко това сега... Не мога да го изразя.“

Шотландецът вече е готов с втория си роман Loch Awe и заяви по време на церемонията по награждаването, че сега може да стане писател на пълен работен ден. Стюарт се пошегува и, че ще използва наградния фонд, за да уреди баса със съпруга му, че Shuggie Bain няма да спечели Booker. След това добави с по-сериозен тон, че може да използва парите, за да се върне отново в Глазгоу.

„Това е невероятно емоционална, нюансирана книга, която е трудно да се забрави. Интимно е, предизвикателно е, състрадателно е“, коментира издателката Маргарет Бъзби, която тази година председателства журито. Тя описа Шуги като „незабравим герой“ и добави, че книгата е „орисана да стане класика“.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„В любовта всички се нуждаем да упражняваме само едно: да си даваме свобода един на друг.”

Райнер Мария Рилке, австрийски поет, роден на 4 декември преди 145 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Пепел върху слънцето“ е важен и необходим филм

Направен с вкус и необходимата професионална зрелост, той поставя важни и значими проблеми, които не ни оставят безразлични.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.