НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ, "Фейсбук"
Отишъл си е Петър Караангов.
И сигурно след няколко дни поезията пак ще стане видима, защото думите в неговите стихове бяха толкова красиви, че не се забелязваха.
Караангов пишеше стиховете си с най-талантливото симпатично мастило.
Пишеше за природата, а природата я нямаше на листа - беше в очите ни, цъфтеше, пееше и прецъфтяваше.
Пишеше за любовта, а любовта я нямаше на листа, защото ни беше разтворила в себе си като в капка вода.
Караангов беше благ човек. Разтегляше словата си, бавеше ги, но винаги ги изричаше точно така, че да са само за тебе.
И ако за добрия човек казват, че прави на мравката път, аз мисля, че думите точно като мравки правеха път на Петър Караангов.
Умът ми не го побира как той беше между нас, а беше и сезон, който се рони, и птица от отминало ято, и невидим магьосник на доброто.
Тръгна си един от най-големите български поети. И го направи като есенно листо, което ляга до другите есенни листа тихо и смирено. Само че върху това есенно листо вместо снежинки, ще падат рими.
Поклон пред Духа му, който никога не казваше всичко изведнъж. И който каза всичко.
