Юбилейна изложба „120 години от рождението на Асен Василиев“ се открива в  ХГ „Владимир Димитров – Майстора“ на 30 октомври от 17:30 ч. В експозицията с творби, които Галерията има честта да притежава, са включени и постери с архивни материали, предоставени от Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“.

Класик на българознанието! Така е наречен Асен Василиев още приживе в доклад на тържествено събрание на Съюза на научните работници. Ето как е представена една личност, оставила трайна следа в българската култура:

 „Биографията на един от най-значителните историци и познавачи на българското изкуство – Асен Василиев, е трогателен пример за израстването на един учен със собствени сили на терена, с раница на гърба, с апостолско усърдие и отдайност, водим отрано от неутолима жажда за изследване и неутолимо родолюбие. Роден през 1900 в Кюстендил, той започва от 1926, като млад учител по рисуване, своите обиколки на църкви, манастири и археологически обекти в Берковско и Шуменско. После през десетилетието, когато е гимназиален преподавател в София, другото десетилетие като инспектор по музеите и следващото като старши научен сътрудник и заместник-директор на Института по изобразително изкуство при БАН, Асен Василиев цели 40 години обикаля, като Левски Дякона, гъсто в тапет, град по град, село по село нашата Родина, от Дунав до Атон и Охрид, издирва и описва всичките ѝ художествени паметници – църкви, икони, дърворезби, зографи и художници.

Големи са обществените, научнопопулярните и организационните заслуги на Асен Василиев. Повече от сто статии във вестници и списания поставят множество въпроси на историческата и художествената култура и правят широко обществено достояние научните и родолюбиви вълнения на Василиев.

Заслугите му към нацията бяха оценени не само с ордени „Кирил и Методий“ I и II степен, но и със званията Заслужил деятел (1966) и Народен деятел на изкуството (1970).“

 

Асен Василиев е един от рядко срещаните хора, съумели да обединят в едно пътя на учителя, художника, учения, твореца. Път на истински будител, чиято най-важна цел е да проучи и съхрани културното наследство на България.

През 1936 г. излиза първата му книга „Трем на Българското възраждане“, в която сам събира снимки на будителите, рисува тези, които не са оставили своите образи, пише биографиите им и разпространява книгата си на свои разноски.

Като художник оставя богато лично творчество, емоционално преживяно и осмислено в оригинални портрети, пейзажи, композиции. Приживе има две юбилейни изложби – в Кюстендил (1970) и в София (1975). Награден е с почетния знак на музея „Шандор Петьофи“ в Шумен през 1949 г., удостоен с почетен знак на Съюза на научните работници (1969), носител е на Славейкова награда – Трявна (1980) и на почетен знак „Кольо Фичето“ – Дряново (1980). Професор в Художествената академия в София. Почетен гражданин на град Кюстендил.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„В любовта всички се нуждаем да упражняваме само едно: да си даваме свобода един на друг.”

Райнер Мария Рилке, австрийски поет, роден на 4 декември преди 145 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Пепел върху слънцето“ е важен и необходим филм

Направен с вкус и необходимата професионална зрелост, той поставя важни и значими проблеми, които не ни оставят безразлични.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.