НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ, "Фейсбук"

Преди няколко дена на профила си във фейсбук публикувах пост, в който с огорчение, болка и гняв споделих, че Властта чрез сайта ПИК и ноктите на Ива Николова са поместили срещу мен пасквил. „Критикуват“ и пародират едно мое участие в предаването „Лице в лице с Цветанка Ризова“ по БТВ.

Точно както в Средните векове. Точно както Инквизицията го е правила, тези нови екзорсисти са представили живота ми като грях – тежък грях. Като в лов на вещици, подхождайки користно и манипулативно към биографията ми, те фетишизират няколкогодишната ми работа преди десетилетия в Комсомола, но пропускат всичко останало – журналистика и близо трийсетгодишно учителстване като преподавател по литература.

В ПИК-овата публикация аз съм обрисуван като враг на народа и демокрацията, като недоубита номенклатура, която няма право на нищо повече от мълчание.

Спомняте ли си колко се възмущаваха всички от факта, че в досиетата на Държавна сигурност някои от хората, свързани с времето преди 1944 година, бяха наричани „бивши хора“. Бивши хора! Унизително и жалко.

Сега стана същото. Сега също има „бивши хора“. И ПИК не спира да ни го припомня.

При новите „бивши хора“ – там иска да ме прикове Ива Николова. Там смята тя, че ми е мястото. И най-важното – госпожата полага всячески усилия да ме представи като самовлюбен графоман, който си е въобразил, че е поет и писател.

Всичко това е направено единствено защото участвам в протестите, защото пиша за протестите, защото се вълнувам от това, което става. И защото съм имал наглостта вместо да треперя от радост, че съм жив и дишам, да се явявам в някои телевизионни предавания. И представяте ли си – маскиран и с алиби на поет. Бивша номенклатура, маскирана като поет.

И всичко това съм го правел, защото искам да ме забележат, да ме признаят за някого в литературата, а не защото Властта е мафиотска, крадлива, проста, нагла и вредна.

Протестирам само от жажда за внимание и суета – това пък го подметна в друго издание една друга чалга- текстописка от вечния кабаретен антураж.

Сега е моментът да благодаря на всички, които ме подкрепиха и които написаха под поста ми добри и окуражителни думи. Наистина им благодаря от сърце. Много беше важно за мен. Благодаря и на ония, които са си мислили същото, но не са реагирали. Благодарен съм и на сайта „Фрогнюз“, и на предаването „Крум Савов Live“ – tv 7/8 за тяхното отношение и подкрепа.

Но няма да съм докрай честен, ако не кажа, че очаквах и нещо повече. Очаквах мои колеги учители, журналисти, поети, писатели и приятели да заемат по-ясна и категорична позиция. Надявах се това да направят и някои други медии, организации и съюзи, ако щете.

Очаквах го, защото съм абсолютно убеден, усещам го и с ума, и с кожата си, че само с „не им обръщай внимание“, „бъди над всичко това“, „извисявай се“, „ти си над тях“ или пък „аз такива неща не чета“, „аз не се интересувам“ работата няма да се промени. Това е Власт – жестока власт. Това са нейните гнили и отровни зъби, които вчера захапваха едни, днес съм аз, а утре може да е всеки, който не ръкопляска и не вика „Да живей!“ Утре може да сте вие.

Това е сериозно, много по-сериозно и опасно, отколкото изглежда. Това е зараза, гангрена, това е цензура, диктатура, мачкане, издевателства. Това отдавна не е език на омразата – това е морален разстрел.

Ще повторя – от сърце благодаря на всички, които ме подкрепиха, но трябва да преминем още по-нататък. Става дума не за мен, става дума за надвиснала опасност. Става дума за разпасали се и самозабравили се люде, които в името на властта и парите си са готови да преминат всякаква граница. Както вече я преминават. Събитията по площадите и отношението към майките са ясни знаци.

Това исках да ви кажа, такива неща и болки исках да споделя с вас.

Накрая ви моля, ако е възможно – не пишете нищо под поста. Мисля, че много неща се казаха вече.

Само си помислете добре. Това ви моля.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Пленяват ме хора, които могат да живеят без страх от последствията, да бъдат страстни без предпазливост, хора, които безумно мразят и обичат.”

Федерико Фелини, италиански режисьор, роден на 20 януари преди 101 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Бедуин“ -  местен герой обуздава нашата корупция и престъпност

 

Но защо и в „Бард“ редакторката си е гледала работата си през пръсти. 

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

„Скъпи другари!“ е един от най-силните и стойностни филми на Кончаловски

 

 

Режисьорът представя максимално обективно и точно трагичните събития от лятото на 1962 г. в Новочеркаск - разстрела на протестиращи работници.