НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ, "Фейсбук"

Преди няколко дена на профила си във фейсбук публикувах пост, в който с огорчение, болка и гняв споделих, че Властта чрез сайта ПИК и ноктите на Ива Николова са поместили срещу мен пасквил. „Критикуват“ и пародират едно мое участие в предаването „Лице в лице с Цветанка Ризова“ по БТВ.

Точно както в Средните векове. Точно както Инквизицията го е правила, тези нови екзорсисти са представили живота ми като грях – тежък грях. Като в лов на вещици, подхождайки користно и манипулативно към биографията ми, те фетишизират няколкогодишната ми работа преди десетилетия в Комсомола, но пропускат всичко останало – журналистика и близо трийсетгодишно учителстване като преподавател по литература.

В ПИК-овата публикация аз съм обрисуван като враг на народа и демокрацията, като недоубита номенклатура, която няма право на нищо повече от мълчание.

Спомняте ли си колко се възмущаваха всички от факта, че в досиетата на Държавна сигурност някои от хората, свързани с времето преди 1944 година, бяха наричани „бивши хора“. Бивши хора! Унизително и жалко.

Сега стана същото. Сега също има „бивши хора“. И ПИК не спира да ни го припомня.

При новите „бивши хора“ – там иска да ме прикове Ива Николова. Там смята тя, че ми е мястото. И най-важното – госпожата полага всячески усилия да ме представи като самовлюбен графоман, който си е въобразил, че е поет и писател.

Всичко това е направено единствено защото участвам в протестите, защото пиша за протестите, защото се вълнувам от това, което става. И защото съм имал наглостта вместо да треперя от радост, че съм жив и дишам, да се явявам в някои телевизионни предавания. И представяте ли си – маскиран и с алиби на поет. Бивша номенклатура, маскирана като поет.

И всичко това съм го правел, защото искам да ме забележат, да ме признаят за някого в литературата, а не защото Властта е мафиотска, крадлива, проста, нагла и вредна.

Протестирам само от жажда за внимание и суета – това пък го подметна в друго издание една друга чалга- текстописка от вечния кабаретен антураж.

Сега е моментът да благодаря на всички, които ме подкрепиха и които написаха под поста ми добри и окуражителни думи. Наистина им благодаря от сърце. Много беше важно за мен. Благодаря и на ония, които са си мислили същото, но не са реагирали. Благодарен съм и на сайта „Фрогнюз“, и на предаването „Крум Савов Live“ – tv 7/8 за тяхното отношение и подкрепа.

Но няма да съм докрай честен, ако не кажа, че очаквах и нещо повече. Очаквах мои колеги учители, журналисти, поети, писатели и приятели да заемат по-ясна и категорична позиция. Надявах се това да направят и някои други медии, организации и съюзи, ако щете.

Очаквах го, защото съм абсолютно убеден, усещам го и с ума, и с кожата си, че само с „не им обръщай внимание“, „бъди над всичко това“, „извисявай се“, „ти си над тях“ или пък „аз такива неща не чета“, „аз не се интересувам“ работата няма да се промени. Това е Власт – жестока власт. Това са нейните гнили и отровни зъби, които вчера захапваха едни, днес съм аз, а утре може да е всеки, който не ръкопляска и не вика „Да живей!“ Утре може да сте вие.

Това е сериозно, много по-сериозно и опасно, отколкото изглежда. Това е зараза, гангрена, това е цензура, диктатура, мачкане, издевателства. Това отдавна не е език на омразата – това е морален разстрел.

Ще повторя – от сърце благодаря на всички, които ме подкрепиха, но трябва да преминем още по-нататък. Става дума не за мен, става дума за надвиснала опасност. Става дума за разпасали се и самозабравили се люде, които в името на властта и парите си са готови да преминат всякаква граница. Както вече я преминават. Събитията по площадите и отношението към майките са ясни знаци.

Това исках да ви кажа, такива неща и болки исках да споделя с вас.

Накрая ви моля, ако е възможно – не пишете нищо под поста. Мисля, че много неща се казаха вече.

Само си помислете добре. Това ви моля.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Нямаме власт да променим себе си. Имаме власт само над действията си.“

 Филип Пулман, английски писател, роден на 19 октомври преди 74 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.