Дейтънската награда за мир е учредена на името на вече покойния дипломат Ричард Холбрук - човека, спомогнал за сключването на Дейтънското споразумение. 

"Свободна Европа"

Тя е на 80 години, но в погледа й не се чете умора, нито пък отегчение от всичко, което се случва в света. На последните й снимки очите й блестят и се усмихват, а червилото й е съчетано с ефирния шал, който носи. Тя е автор на общо 59 заглавия с поезия, проза, есета, комикси и в последно време на туитове, а освен всичко това е и учител.

Маргарет Атууд е известна от десетилетия, но почитателите ѝ се увеличиха многократно от 2017 г. насам след излизането на сериала "Историята на прислужницата" по бестселърa й от 1985 г. "Разказът на прислужницата" (изд.: „Ориндж буукс“, София (2017), прев. Надежда Розова). Сега тя е и носителката на Дейтънската награда за мир, която е учредена на името на вече покойния дипломат Ричард Холбрук - човека, спомогнал за сключването на Дейтънското споразумение. С него официално се поставя краят на четиригодишната гражданска война в Босна и Херцеговина.

Наскоро Атууд дава интервю за "Лос Анджелис Таймс". Журналистката Каролин Келог казва, че мрачната антиутопия "Историята на прислужницата" по никакъв начин не намеква колко възхитителна може да бъде писателката в истински разговор, а хуморът ѝ е забележителен. И действително разговорът им започва с шеги за това как във времена на COVID-19 е важно само с какво си облечен нагоре. Казва още, че избира цвета на блузата си според настроението си и че има и зелени, и червени и розови.

Не такъв късмет обаче имат жените в нейното най-известно произведение. Те са облечени с дълги червени мантии и носят бели бонета. Нямат права. Нямат имена. Не могат да четат и пишат. Всичко това се случва в бившите Съединени американски щати след гражданска война, след като на власт идва тоталитарно християнско теократично правителство. Жените трябва да живеят в тотално подчинение.

"Все още не сте стигнали дотам, иначе не бихте разговаряли с мен", казва през смях Атууд по телефона на репортер от "Асошиейтед прес". "Вероятно бихте били в изолационен затвор или нещо подобно, или мъртъв... Как смеете да говорите по телефона с жена и да пишете за нея?“

Атууд е родена в Отава на 18 ноември 1939 година и е второто от три деца. Семейството се премества в Торонто през 1946 г. Още на 16 години Маргарет решава, че иска да стане писател и се впуска в поезията.

По късно през 1979 г. тя ще каже: "Нямах никакви сексистки проблеми, когато казах, че искам да стана писател. Никой не каза: "Не можеш да го направиш, защото си момиче." Те просто казаха: "А, какво?" Звучеше им толкова невероятно, сякаш никой не можеше да бъде писател".

Работата й често е разглеждана от литературните критици като феминистка. Тя обаче не е съгласна с този етикет и казва, че винаги иска да знае какво разбират хората под "феминизъм", защото някои хора го разбират отрицателно, други - положително, някои го разглеждат в широк смисъл, а други имат предвид нещо съвсем специфично. "Следователно, за да отговорите на въпроса, трябва да попитате човека какво има предвид", казва тогава тя.

Маргарет публикува първата си книга с поезия през 1961 г. Публикувала 17 романа, сред които "Слепият убиец", носител на наградата „Букър“ за 2000 г. (ИК „Обсидиан“, 2001, 512 с.).

Сега Атууд няма да може да получи Дейтънската си награда за мир за цялостно творчество или поне не по-рано от пролетта на 2021, тъй като церемонията е отложена заради ограниченията срещу разпространението на коронавирус.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„Няма такова нещо като лошо уиски. Просто някои са по-добри от други. Но човек не трябва да злоупотребява с алкохола, преди да навърши 50. След това би бил глупак, ако не го направи.”

Уилям Фокнър, американски писател, роден на 25 септември преди 123 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.