МАТЕЙ ВИШНИЕК

Може би за първи път, заради затворените при пандемията, музеи в Париж, обърнах внимание на това, което наричаме  „street art” или „улично изкуство”. Препоръчвам  на всеки, който дойде сега в Париж един малко познат на туристите квартал. Става дума за  „Вutte- aux- Cailles” (Хълма с пъдпъдъците), разположен в 13 район, до Площад „Италия”.

Много неща изглеждат като вкаменили се през времето в този квартал: стари кафенета, павирани улици, тесни пасажи, дискретни градини, грохнали зидове. Анонимни художници са превърнали квартала в музей на открито. Някои от улиците има особен чар, като например Улицата на петте диаманта, където се намира и един малък театър, Театърът на петте диаманта.

Да, в Париж и днес има все още бохема, макар и невидима за лицето на тълпата...

 

Преведе: ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

 

 

МАТЕЙ ВИШНИЕК е роден през януари 1956 година. Завършва Филологическия факултет на Букурещкия университет. Скоро  открива  своето свободно пространство в литературата. То се поддхранва от:  Кафка, Достоевски, Едгар По, Лотреамон... Обича сюрреалистите, дадаистите, Театъра на Абсурда и особено Йожен Йонеско,  гротеската, ониричната поезия, фантастичната литература, магическия реализъм на латиноамериканския роман, също и реалистичния англосаксонски театър, накратко: всичко без соцреализма!

По- късно, заминава за Букурещ да учи философия,  става активен член на известното „поколение - 80”, което  разтърси поетическия и литературния пейзаж в Румъния през „епохата Чаушеску”. Матей Вишниек повярва в силата на културната съпротива и в способността на литературата да разруши  тоталитаризма. Той бе убеден,  че  Театърът и Поезията могат да преодолеят манипулирането в името на „ големите идеи”, а също и промиването на мозъците от марксистката идеология.

Преди 1987 Матей Вишниек се утвърди със своята маниеристична и малко язвителна поезия. От 1977 започна да пише и пиеси за театъра, които се разпространяваха из литературните среди, но бяха строго забранени за сцената.

През септември 1987 той напусна Румъния и потърси политическо убежище във Франция, започна да пише и на френски и  да работи за Радио Франс Ентернасионал, където е и досега.

Матей Вишниек написа много неща на френски език, около двайсетина негови пиеси на френски са издадени от „Акт Сюд- Папие”, „Л, Арматан”, „Ланзман” и др . Присъства в театралните афиши на около 40 страни в Европа, Азия и Америка. В Румъния, след падането на комунистическия режим, той е сред  най- играните  и обичаните от публиката автори.  На български досега са излезли 7 негови книги с поезия, проза и драматургия в превод на Огнян Стамболиев.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„Няма такова нещо като лошо уиски. Просто някои са по-добри от други. Но човек не трябва да злоупотребява с алкохола, преди да навърши 50. След това би бил глупак, ако не го направи.”

Уилям Фокнър, американски писател, роден на 25 септември преди 123 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.