МАТЕЙ ВИШНИЕК

Може би за първи път, заради затворените при пандемията, музеи в Париж, обърнах внимание на това, което наричаме  „street art” или „улично изкуство”. Препоръчвам  на всеки, който дойде сега в Париж един малко познат на туристите квартал. Става дума за  „Вutte- aux- Cailles” (Хълма с пъдпъдъците), разположен в 13 район, до Площад „Италия”.

Много неща изглеждат като вкаменили се през времето в този квартал: стари кафенета, павирани улици, тесни пасажи, дискретни градини, грохнали зидове. Анонимни художници са превърнали квартала в музей на открито. Някои от улиците има особен чар, като например Улицата на петте диаманта, където се намира и един малък театър, Театърът на петте диаманта.

Да, в Париж и днес има все още бохема, макар и невидима за лицето на тълпата...

 

Преведе: ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

 

 

МАТЕЙ ВИШНИЕК е роден през януари 1956 година. Завършва Филологическия факултет на Букурещкия университет. Скоро  открива  своето свободно пространство в литературата. То се поддхранва от:  Кафка, Достоевски, Едгар По, Лотреамон... Обича сюрреалистите, дадаистите, Театъра на Абсурда и особено Йожен Йонеско,  гротеската, ониричната поезия, фантастичната литература, магическия реализъм на латиноамериканския роман, също и реалистичния англосаксонски театър, накратко: всичко без соцреализма!

По- късно, заминава за Букурещ да учи философия,  става активен член на известното „поколение - 80”, което  разтърси поетическия и литературния пейзаж в Румъния през „епохата Чаушеску”. Матей Вишниек повярва в силата на културната съпротива и в способността на литературата да разруши  тоталитаризма. Той бе убеден,  че  Театърът и Поезията могат да преодолеят манипулирането в името на „ големите идеи”, а също и промиването на мозъците от марксистката идеология.

Преди 1987 Матей Вишниек се утвърди със своята маниеристична и малко язвителна поезия. От 1977 започна да пише и пиеси за театъра, които се разпространяваха из литературните среди, но бяха строго забранени за сцената.

През септември 1987 той напусна Румъния и потърси политическо убежище във Франция, започна да пише и на френски и  да работи за Радио Франс Ентернасионал, където е и досега.

Матей Вишниек написа много неща на френски език, около двайсетина негови пиеси на френски са издадени от „Акт Сюд- Папие”, „Л, Арматан”, „Ланзман” и др . Присъства в театралните афиши на около 40 страни в Европа, Азия и Америка. В Румъния, след падането на комунистическия режим, той е сред  най- играните  и обичаните от публиката автори.  На български досега са излезли 7 негови книги с поезия, проза и драматургия в превод на Огнян Стамболиев.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Думите са като листата на дърветата – когато са много, плодовете са малко.”

Александър Поуп, английски поет, сатирик, роден на 21 май преди 334 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора