ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"

Джордж Оруел, (Ерик Артър Блеър) - писател (1903 - 1950)

Произход: Индия/Англия, средна класа

Образование: King's Scholar - Итън

Интереси: литература, политика, жени, черна бира, червено вино, силен тютюн

Най-известни творби: "1984", "Животинската ферма", "Не оставяй аспидистрата да увехне"

-------

Един длъгнест, несръчен и леко хаотичен в поведението си човек, един любител на силните цигари, истинската бира и точния изказ на име Ерик Артър Блеър мина през живота само за 47 години, но остави книги, които безкрайно ще мъчат и утешават съвестта на човечеството. Познаваме го като Джордж Оруел, а когато го четем, никога не сме сигурни дали годината 1984 вече ни е подминала, или още предстои.

"Беше ясен, студен ден през април. Часовниците биеха 13" - така започва романът "1984". И виждаме Уинстън Смит бавно да се качва към апартамента на седмия етаж и на всяка площадка вижда плакат с огромното лице на 45-годишен мъж с гъсти черни мустаци и сурови красиви черти. Портретът е нарисуван така, че очите те следват, когато се движиш.

Това не е Биг брадър от телевизията, това е реалният Биг брадър, който не само те гледа, а и те вижда. Онзи, от когото зависи не просто светлото ти бъдеще на тъпа плеймейтка или цицореста фолкпевачка, а целият ти жалък живот. Без лиготии, без компромиси - или обичаш Големия брат и живееш, или не го обичаш и не живееш. Още по-страшно - понякога го обичаш, а не живееш.

Това се случва, ако той прецени, че любовта ти не е достатъчна. Или ако задаваш въпроси. Ако помогнеш на някого. Ако ти помогнат на теб. Ако си представиш, че си човек. Ако не вярваш, че войната е мир, свободата е робство, невежеството е сила. Изобщо, случва се винаги, когато Големият брат прецени.

А той винаги, рано или късно, преценява и тогава поемаш към прочутия апартамент 101, където се реализират най-големите ти кошмари. Не се смейте, в това живяхме при "социализма". Но няма да влизам повече в "1984" - прочетете я, тя е сред най-значимите книги на ХХ век. Не мога да пропусна обаче друга важна посока от живота Оруел - неговия личен "социализъм".

Първо, той е резултат от житейски обстоятелства. Семейството му е аристократично, но бедно, оттам интересът му към нисшите класи като журналист. Второ, "социализъм" в английския вариант - лейбъризмът, в България би бил доста вдясно от центъра.

Трето, оруеловият "социализъм" е против сталинския. Писателят отива в Испания да се бие в Гражданската война и се свързва с лявата ПОУМ. Сталинистката ИКП обаче не толкова се бие срещу Франко, колкото срещу другите леви. Оруел е отвратен от лъжите на комунистите, а те за малко да го осъдят на смърт. Измъква се навреме и казва истината в "Почит към Каталуния" - книга, която се приема на нож от левите интелектуалци на Запад. Четвърто, според повечето биографи, в наши дни Оруел би бил консерватор.

Човекът обаче е чешит не само в политиката, а изобщо. Харесва силния тютюн и простата английска храна, но за бирата е безкомпромисен - сериозните хора пият само гъст, силен ейл. В едно есе казва, че в най-готиния пъб бирата трябва да се сервира в калаени халби. Любовта към индийскя чай пък му е от младостта, когато е имперски полицай в Бирма и отблизо изучава източните религии и източните красавици.

Да, Джордж Оруел си пада по жените, но има задръжки - смята, че е неугледен и жените не го харесват, макар животът му да е пълен с доказателства за обратното. Включително дотам, че, както той го описва, понякога се стига до "заемане на неприлични пози" дори на публични места.

Да, в краткия си живот, прекъснат на 47 от туберкулозата, писателят преживява много прилични и неприлични неща, но за истински неприлично той смята само лъжата, заблудата, манипулацията, желанието да се скрие истината от хората. А спасение срещу лъжата Джордж Оруел вижда в мисленето на истината. В писането на истината. В казването на истината пред целия свят. Знае, че иначе годината 1984 ще се залости завинаги в живота ни.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„Няма такова нещо като лошо уиски. Просто някои са по-добри от други. Но човек не трябва да злоупотребява с алкохола, преди да навърши 50. След това би бил глупак, ако не го направи.”

Уилям Фокнър, американски писател, роден на 25 септември преди 123 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.