"Портал култура" публикува словото, произнесено от поета Георги Борисов на премиерата на стихосбирката „Сто години суета“ на Миряна Башева през декември 1992 г.

Миряна Башева почина в съня си на 12 юли тази година.

 

Добре дошли, приятели и неприятели на Миряна Башева!

Приятели или неприятели, тайни или явни, явно е едно: сред нас е Миряна Башева и я има. И като физическо присъствие, и като феномен в днешната ни поезия – комбинация, която се постига от малцина нейни братя и сестри по перо.

Така че огласената по такъв начин от афиша вечер съдържа не само известна доза предизвикателство, но и типичното женско кокетство да обърнем внимание на себе си.

Впрочем никой няма нищо против една жена да бъде и малко кокетна, нали? – особено когато става дума за скандалната и хулиганстваща из мавзолеите на изящната ни реч Миряна Башева.

Някога българската критика, из която си мереха мечовете предимно мъже, определи като „дръзка“ появата на Багряна на литературното ни поле и снизходително обясни порива ѝ да разчупи традиционните представи за българката с древните повици на нейната славянска, тракийска и българо-туранска кръв.

Дора Габе пък бе обявена за социално отзивчива, с което донякъде й се опрощаваше тъмното чокойско минало.

Какви ли не епитети пък се изсипаха по адрес на уличницата Миряна Башева, дъщеря, за жалост, на един толкова тих и възпитан държавник, какви ли не клюки се развъртяха около името ѝ. А когато нейната скандалност ги омаломощи, нарекоха поезията й злободневна, естрадна и шлагерна. Единственото, което можаха да постигнат обаче, беше да допуснат отпечатването на двете ѝ стихосбирки в нищожен тираж и да я превърнат в една от най-популярните жени на България.

Впрочем и самата поетеса не им оставаше длъжна. Тя продължаваше да пълни стиховете си с думи като „мръсници и идиоти“, „файда и кутсуз“, „сълзи и сополи“, „гьон и скомина“ и вместо напарфюмирани кърпички, да ръси такива изрази като „талантлив боклук“, „на културния фронт – лайна“, „до състояние – гьон“, „пасейки, подобно доволен вол, нагазих в света като в Искъро“; или направо да хвърля в лицето им: „Аз нося тежък дъх на свобода“, „Поздравете от мене жените си“, „Само трòшене ни отваря“, „Четете мен и Б. Христов“. Но най-голямото ѝ предизвикателство – към което впрочем тя изобщо не се е стремяла (това мога да споделя като приятел-издател) – и нейният красноречив отговор беше издадената преди месец и разграбена за дни книга „Сто години суета“.

Откъде-накъде все пак такъв успех за една стихосбирка днес, когато книгопродавците се дърпат като ужилени, колчем им предложиш за продан българско четиво, а родните ни писатели се пънат всячески да вадят от празните джобове на въображението си порнографически бисери и политически компромати, за да не загинат от глад.

В липсата на фалш според мен – и в поезията, и в поведението на Миряна Башева. В отказа от всякаква поза, в органичната потребност да остане вярна само на себе си, в дълбокото убеждение, че истинският творец трябва да бъде винаги в опозиция. Аз лично рядко съм срещал по-толерантен, веротърпим и деликатен от „тежкия характер“ на Миряна – колкото по-категоричен в поетическите си превъплъщения, толкова по-мек и състрадателен в живота. И всичко това – съчетано с една висока култура и ерудиция, с максимален професионализъм и виртуозно владеене на словото, на думата – нещо, което ѝ дава възможност да се доближи плътно до езика на улицата и не само да заговори чрез него, но и да го осмисли.

А за тия, които като Умберто Еко са по-склонни да приемат света и като текст, нека все пак спомена, че Миряна според мен е една от най-„интертекстуалните“ нашенки – един твърде моден днес термин, извикан на живот впрочем от теорията на Бахтин за „диалогизацията в литературата“. Ненапразно всички стихотворения на Миряна Башева са толкова диалогични, изобилстващи с литературни препратки и алюзии.

И за да не забравяме все пак, че сред нас седи дама и че може би първо на нея трябваше да дадем думата, ще си позволя да прочета едно кратичко нейно стихотворение, което заедно с още десетина други т.нар. „лирични текстове“ смятам за един от върховете в нашата най-нова женска поезия, като едно от най-достоверните свидетелства за душата на днешната българка:

 

Къде бях тази нощ? И в чии ръце?

Помня устните само до мойто сърце.

Помня дланите – дебнещи, нежни и зли.

Помня: „Още! Всичко да те боли!“

Помня как по гърба ми се стичаше дъжд.

(Не беше друго; не плачеше мъж.)

Помня дълго прощаване, помня краткия път.

И заспах като котка, самотна до смърт.

 

Според някои вярвания котката подмамва под моста, който отвежда към рая душите на грешниците, за да ги хвърли в ада.

Според други тя е духът-двойник, с който човек се ражда и на който не смее да посяга, защото ще навреди на самия себе си.

Това е само една реплика към неприятелите на Миряна Башева.

А от името на нейните приятели просто искам да напомня – макар тя да го знае по-добре от мен: котката има седем живота.

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Нямаме власт да променим себе си. Имаме власт само над действията си.“

 Филип Пулман, английски писател, роден на 19 октомври преди 74 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.