Забраненият за четене и издаване  Найден Шейтанов (1890-1970) е една от най-значимите личности в новата българска културна история. За науката той е истински "човек- школа" -  културфилософ и културисторик, народовед и народопсихолог, философ на историята, фолклорист и етнолог, специалист по история на религията, сексолог, езиковед, изследовател на националната митология, великолепен есеист от прочутия литературен кръг „Златорог”. Задълбочен и ерудиран изследовател и поет по душа, той се изявява блестящо в различни културни роли - на учен самотник и на признат, обичан педагог, на "най-българогласния български стилист" ( според  големия критик Кирил Кръстев) и на единствения  ученик на Зигмунд Фройд във все още патриархалната България, дръзнал да превърне още през тридесетте години на миналото столетие темата за пола и връзката секс и народопсихология от едва ли не забранена "ерес" в злободневна обществена тема. 

През 2005 г. издателство „Захарий Стоянов” публикува изследователския труд „Ученият срещу политика д-р Найден Шейтанов” на проф. Ерика Лазарова (1954 – 2017). Тя беше сред  видните български учени и преводачи, критик и теоретик на превода, култур философ и най-добрият познавач на живота и творчеството на Найден Шетанов.  

Огнян Стамболиев – рицар на изкуствата, ни предостави негов разговор с проф. Ерика Лазарова, състоял след излизането на книгата й за Найден Шейтанов.

Уважаема професор Лазарова, защо във внушителната си като съдържание и като обем (близо 600 стр.) книга наричате Найден Шейтанов “познат и непознат”? Не е ли той по-скоро напълно забравен днес?  След 1944 г. беше забранен. Всъщност, тогава комунистическа власт беше низвергнала дори Вазов!  А академик Михаил Арнаудов беше в затвора...

- Да, това, което казвате е самата истина. Нарочен за фашист, д-р Шейтанов е бил инкриминиран повече от четири десетилетия и така българския читател бива лишен от културното наследство на един от най-дълбоките ни и самобитни народопсихолози, философи и историци, представящи силата и величието на отечествения ни дух чрез феномена “балкано- български хуманизъм”, сексуалната сила на фолклора и сложността на националния ни характер, в който, по неговите думи благородството, героичното начало и култа към познание се съчетават причудливо с философията на отрицанието, родило понятието “българска работа” или всички цветисти поговорки, отричащи доброто и добруването за сметка на завистта, нагаждачеството, липсата на търпимост към другите. Но той си остава за един ограничен кръг от интелектуалци синоним на критическа мисъл и могъщо родолюбие, което тепърва ще преоткриваме. Понеже в “Европа на културата” ние имаме много да дадем именно като българи. А Найден Шейтанов е разкрил по неповторим начин как през хилядолетната си история ние сме били посредници между Изтока и Запада, “понашили” ценното, което всички племена живели по земите ни или минали оттук са оставили като творчески заряд.

Бихте ли казали за тези, които, уви, не знаят, защото за жалост има и такива, кой е всъщност Найден Шейтанов?  Този, бих казал, незаслужено забравен голям българин...

- Троянец, немски възпитаник, културфилософ и културисторик, учител в Първа мъжка гимназия в София, радвал се на обичта и уважението на своите възпитаници, възприемали го като истински европейски интелектуалец - от маниерите и начина на обличане до енциклопедичната му начетеност и сладкодумие. Виден член на кръга около “Златорог” и ценен автор в други престижни издания като “Философски преглед” например. Аз го наричам човек- школа, понеже той е уникален изследовател на българското минало, който пръв представя наистина световното значение на орфизма и богомилството, първият български сексолог и тълкувател на вицовото народно творчество с оглед на народопсихологията, но и създател на системата на българския мироглед и учен, възстановил от отломъците във фолклора и древните текстове българската народна митология. Той е пионер, и останал самотен до наши дни, в опита си да представи цялостното богатство и дълбочина на светогледните ни и религиозни представи. 

Как и колко дълго работихте над двете книги, представящи многостранно мисловното богатство на този толкова нестандартен и самобитен автор, за когото историкът на културата Кирил Кръстев казва, че е най- българо- гласният наш автор? И мислите ли, че след Вас може да се каже още нещо по въпроса?

- Близо пет години от живота си отдадох на Найден Шейтанов. Разбира се, винаги може да се каже нещо ново за един значим автор. За мен остава удовлетворението, че не се побоях да се захвана с него и възстановя многостранното му дело. И макар че получих доста “удари под кръста”, не съжалявам, защото името му излезе от забвението. Но не мога да отрека, че ме засяга болезнено, когато претенциозни нули в науката се опитват да омаловажат делото му с нелепи въпроси “Ама защо не е станал професор”, след като отлично знаят, че в Софийския университет тогава местата на хабилитирани учени са твърде малко и се заемат доживотно, така че е било много трудно за човек, на чиято кариера се слага идеологически кръст, преди да е навършил петдесет години. Боли ме и когато двойно и тройно пребоядисани псевдоинтелектуалци го упрекват в реверанси към фашистката идеология, тъй като става дума за една единствена книга, посветена на организирането на българската младеж в името на националистически идеали. Ако прочетат внимателно съчинението, ще видят, че той избира за образец не само опита в това отношение на фашистки страни като Германия или Италия, но и опита на Съветска Русия, която също доста успешно съумява през 30-те години на миналия век да обедини и организира младежта в името на една идея, издигната в ранг на държавно знаме.

Силното и заслужаващо уважение в родолюбивото дело на д-р Шейтанов, едновременно патриот и космополит, мечтаещ за световност и всечовечност – теза, с която е изпреварил значително своето време - е, че той разкрива национализма не като шовинистична привързаност към своята родина, а като обич към родното, съчетана с уважение към другите държави и националности (той е и първият български циганолог, факт, който на мига разбива мита за фашиста Н. Шейтанов). Той напомня сполучливо, че понятието “Велика България”, с което толкова спекулират отделни безродници, не е родено като самоцел, а като реакция срещу претенциите на нашите съседи от първата половина на ХХ век за “Велика Сърбия”, “Велика Албания” и “Велика Гърция” (Мегали Гърция). Понеже българинът, разкрива народоведът, никога не е бил агресивен към другите, а изповядва веруюто “Своето не даваме, чуждото не щем!”

Мислите ли, че у нас вече е преодоляно антиномистичното мислене, на което стават жертва видни наши интелектуалци, сред които е и д-р Найден Шейтанов?

- Убедена съм, че един от сериозните недъзи на българската култура е съзнателното противопоставяне на личности. Да възправиш един срещу друг Иван Вазов и Пенчо Славейков, а особено многобройните им поклонници, е направо нелепо. Ние се нуждаем и от двамата. Същото важи и в политиката, и в науката. Не бива да разделяме творците, но и редовите хора по цвят, тоест, по политически пристрастия и културни предпочитания. Демократизъм означава толерантност и плурализъм. Затова наблягам в книгата си “Ученият срещу политика д-р Найден Шейтанов” върху разбирането, че ученият винаги гледа по-широко и е по-свободен от предразсъдъци от политика, който, твърде често, е принуден да направи някой и друг реверанс пред властта, защото хоризонтът на партийните програми е винаги по-тесен от този на общочовешките ценности.

Вие показвате много добре многостранността на учения, народопсихолога и философа Найден Шейтанов. Коя или кои са, според Вас, най-значимите му постижения?

- Те са наистина много. Той прави открития буквално във всяка област, с която се захваща. Понякога само в една малка статия се съдържат няколко важни, основополагащи тези. В този смисъл той е верен на разбирането си за българската философия, като двойно преварена ракия, тоест, концентрирана, афористична мисловност, чужда на обстоятелствеността и онова, което народа свърза с негативното понятие “дървен философ”, тоест, човек, който не търси истината, а “усуква” нещата. Сред Шейтановите новаторски постановки ще спомена само няколко, които идеално кореспондират със съвремието ни. Например в статиите “Цар Долар” и “Триумф на метала” той се изявява като един от първите критици на американския култ към материалното благополучие като самоцел, но и един от първите европейски теоретици, осъзнали значението на техниката за освобождението на човека и развитието му като свободна и творческа индивидуалност. Но той е и човекът, лансирал представата за необходимост от Ново българско възраждане - теза, която се поема и днес, без, за съжаление, да бъде цитиран “бащата” на идеята. Много интересни и дълбоки са и схващанията му за равенството на мъжа и жената, според богомилското учение и отражението на това разбиране в народопсихологията ни. Той дори извежда българските корени на средновековния феномен на трубадурския култ към Прекрасната дама като възникнал в Прованс, именно там, където катарството и албигойството/ (БЪЛГАРСКИЯ ВАРИАНТ НА БОГОМИЛСТВОТО) през ХІІІ век се превръщат в официална религия. За него, пак поради гордото си самосъзнание през вековете, българката е силна и свободолюбива жена, която наравно с мъжете участва в хайдушкото движение или шие знамето на революционерите. Много може да се говори за народо психологическите му наблюдения и неговата сексократическа философия. Но най-добре е читателят сам да посегне към произведенията му…

Бихме ли могли да наречем Найден Шейтанов радетел за българска духовност?

- Той е именно такъв. Истински български будител. Мислител, лансирал чрез идеята си за народовластието представата за България като “държава на духа”, както по-късно ще напише акад. Д. Лихачов. Изследовател, разкрил хуманизма на традиционния български светоглед и богатството на митологичните ни представи. Инкриминираният и незаслужено забравен Найден Шейтанов трябва днес най-сетне да заеме полагащото му се място в българската култура, наред с по-известния Иван Хаджийски. Заедно със също забравения  Тодор Панов. Понеже с цялостното си творчество ни кара да се изпълним със съзнание за историческо достойнство и народностна гордост в нашата отвеки съществувала и белязала историческото ни битие “Сила телесна, сила душевна, политико- военна, културно- верова” като залог за ново Национално възраждане върху основата на балканско- българския хуманизъм. Възраждане, от което се нуждае и ще се нуждае и през новото столетие България.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„И любовта се превърна в начало на света и в негов владетел. Но всичките й методи са изпълнени с цветя и кръв.“

Кнут Хамсун, норвежки писател, роден на 4 август преди 161 години

Анкета

Ще купувате ли повече книги, като падне ДДС?

Да - 41.7%
Не - 33.3%
Зависи - ако намалят цените - 16.7%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.