Карл Ясперс, психиатър, философ (1883 – 1969)

Произход: Германия, средна класа

Образование: Медицина и философия в Хайделберг

Научни позиции: Професор по психология и философия в Хайделберг и Базел

Най-важни книги: „Разум и съществуване”, „Философия на съществуването”, „Пътят на мъдростта”, „Човекът в модерната епоха”

Признание: Баща на екзистенциализма

-------

ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"

С един прочут рагтайм на Скот Джоплин ХХ век нахлува в света. Епохата опиянява, животът е прекрасен, всички танцуват завинаги.

В старинния Хайделберг, по прочутата Философенвег, „Пътеката на философите”, 18-годишният Карл Теодор Ясперс върви между странни за Германия растения – маслини, мушмули, бадеми, смокини. Той също изглежда странен, задълбочен в мисли – да продължи ли с правото или да се прехвърли медицина.

Избира медицината. Избира съдбата си. Избира да стане един от най-големите световни философи, белязали с идеите си целия безумен и фантастичен ХХ век.

А може и да не е било така. Може решението да е взето в някоя прашна и сумрачна университетска аудитория. Или в някоя още по-сумрачна кръчма в Стария град, където академичното достойнство се измерва в брой изпити бири. И в брой рагтайми, изтанцувани с прекрасно момиче под скърцащия звук на фонографа.

Обаче е факт, че през 1909 г. Ясперс вече работи в местната психиатрична клиника, а след 4 години е пак в Хайделберг като преподавател по психология. Междувременно се жени за Гертруд Майер и двамата са щастливи до дълбоки старини. Този израз е зает от приказките, но по изключение - нищо иронично не влагам в него. Любовта между Ясперс, чистият ариец, и Майер, немската еврейка, наистина надделява над превратностите на времето.

През 1914 г. Голямата война разбива на парчета La belle époque и ражда „изгубеното поколение”. Но също и „модерната храброст”, израз на Ясперс, който означава горе-долу следното - да живееш, напук на всичко в теб, което пищи да не живееш.

Ясперс е баща на екзистенциализма, една от най-забележителните идеи на ХХ век, която, покълнала в душите ни, се пренася и в ХХI. Какво точно се пренася? Философът твърди, че емпиричният метод на модерната наука има граница – и тя е, където започва съмнението в реалността. Застанал там, човек трябва да избере – да потъне в отчаяние или да скочи в неизвестното. Ако избере да скочи, среща своята безгранична свобода и така може да изпита истинското си битие.

И Ясперс скача. Той е неприятно изненадан, когато Хитлер идва на власт. За разлика от приятеля си Хайдегер, не понася нацистите, но смята, че партията ще се разпадне заради вътрешни противоречия.

Отначало не е засегнат от режима, издава първа част на „Разум и съществуване”, книгите за Ницше и Декарт, „Философия на съществуването”.

Но после натискът се засилва, семейството му е под заплаха и през 1942 г. приятели им уреждат визи за Швейцария. Въпреки разрешението, жена му е спряна и Карл прави истински екзистенциален избор - остава с нея. На 30 март 1945 г. американците освобождават Хайделберг и арестът на Карл Ясперс и жена му Гертруд Майер, предвиден от нацистите за 14 април, е отложен завинаги.

След войната Карл Ясперс поставя публично болезнената за германците тема за вината. Но отива отвъд разискването на колективната вина – до темата за личната отговорност. На германците това не им харесва и той заминава за Базел, където става професор по философия и живее до смъртта си след 30 години.

Като се има предвид идеята на Ясперс за границата на емпиричния опит и съмнението в реалността, разбираемо е, че той стига и до източните философии. Не изпада обаче в кух възторг от тях, а търси сечението между Изтока и Запада, един вид – основанието за съществуването на общия ни свят. И изследва развитието му като общ. Тоест още през 50-те и 60-те години Карл Ясперс опитва да открие поне част от фундамента на света като глобален.

Само дето не доживя да види успеха си.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„И любовта се превърна в начало на света и в негов владетел. Но всичките й методи са изпълнени с цветя и кръв.“

Кнут Хамсун, норвежки писател, роден на 4 август преди 161 години

Анкета

Ще купувате ли повече книги, като падне ДДС?

Да - 41.7%
Не - 33.3%
Зависи - ако намалят цените - 16.7%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.