Ексцентричният руски писател, публицист и политик Едуард Лимонов е починал в Москва, съобщиха руските медии. Той беше противоречива личност - дребен бандит в Украйна, политически затворник, основател на болшевишка партия, противник на Путин. Мнозина в Русия го приемат като фашист.През 2018 г. полският режисьор Павел Павликовски обяви, че ще снима филм за него. Работното заглавие на сценария беше „Невероятните приключения на радикален съветски поет, който стана бездомник в Ню Йорк, сензация във Франция и антигерой в Русия“.

ЕДУАРД ЛИМОНОВ роден е в Дзержинск през 1943 г. Принуден е да емигрира в САЩ през 1974 г., живее в Париж от 1980 г.Връща се в Русия през 1992 г. и основава "Национал-болшевишката партия". През 2007 руският съд призна партията за "екстремистка организация" и я забрани. През 2010 Лимонов основа нова партия - "Другата Русия", но съдът не я регистрира. През последните години от живота си писателят заклеймяваше либералите в Русия като предатели, защото не подкрепят сепаратистите в Донбас. През 2015 г. поиска да се закрият "вражеските" опозиционни медии, а прозападните журналисти да бъдат изгонени от Русия. След няколко брака, през 1998 г., 55-годишният тогава писател заживя с 16-годишна ученичка, с която се разделиха през 2005 г. Първият и най-известен роман на Лимонов е "Това съм аз - Едичка". Написан е през 1976 г. в Ню Йорк, но излиза за първи път в Париж през 1980 г. Едичка, главният герой в романа, е руски емигрант в САЩ, изоставен от жена си, живее на социални помощи и се включва в троцкистки сбирки. В текста изобилстват натурилистични описания, в това число и полов акт между чернокож и Едичка, който е разочарован от жените.

На български преди години излезе биографията "Лимонов" от французина Еманюел Карер.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„Алчността ме впечатлява. Не мога да разбера само взаимовръзката - страната ли е бедна, защото хората са алчни; или хората са алчни, защото страната е бедна.”

Людмил Станев, български писател, роден на 11 август преди 61 години

Анкета

Ще купувате ли повече книги, като падне ДДС?

Да - 41.7%
Не - 33.3%
Зависи - ако намалят цените - 16.7%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.