ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"

Андре Жид (1869 – 1951)

В едно изречение: Нобелов лауреат за литература (1947), автор на книги, развенчали колониалното управление в Африка и комунизма в СССР.

Образование: Гимназия Хенри IV

Творби: "Аморалистът" (1902; превод: Стефан Тафров, 1992); "Подземията на Ватикана" (1914; превод на Милко Ралчев от 1937 г. и на Олга Дончева от 1994), "Пасторална симфония" (1919; превод: Лиляна Атанасова, 1994) "Фалшификаторите" (1925; превод: Иво Христов, 1997) "Пътешествие до Конго" (1927); "Завръщане от СССР" (1936); "Поправки към моето "Завръщане от СССР" (1937) и други.

------

Андре Жид е името на едно от най-лошите момчета на европейската литература от края на ХІХ и първата половина на ХХ век.

Романът му „Пасторална симфония” излиза през 1919. Първата световна война тъкмо е свършила, в Европа властва голямото опустошение на душите, което роди едно безвъзвратно „загубено поколение”.

В европейското изкуство на власт пък е символизмът, а сред неговите бащи е вече 50-годишният Андре Жид. Голяма ирония има в това, че един роман с толкова романтично заглавие оказва силно влияние точно върху разочарованите, изтерзани от въпроси за мислене и неспособност да се противопоставят на грубата реалност интелектуалци от онази епоха. Голяма ирония, защото самият Жид постоянно води драматични битки между стремежа към свобода и невъзможността да я постигне, между фината материя на изкуството и грубия дух на реалността, между желанието да отхвърли обществените ограничения и лошата карма винаги да им бъде подвластен.

Символизмът, с чието развитие Жид има толкова общо, смесва две на пръв поглед твърде противоречиви направления в изкуството – импресионизма от края на ХІХ, началото на ХХ век и експресионизма от годините около Първата световна война и големите разочарования след нея.

Как става това смесване ли? Не знам. Но представете си, че у Андре Жид живеят едновременно нежните ангели от пиесата „Лунна светлина” на импресиониста Клод Дебюси и адските демони от „6 малки пиеси” на експресиониста Шьонберг.

Андре Пол Гийом Жид е роден в Париж през 1869. На 11 е хванат да мастурбира в училище по време на час. Психиатърът му го травмира допълнително със заплаха за кастриране. Андре обещава да не продължава със заниманията - и продължава. Следват нови проблеми в училище, които от една страна пречат за нормалната социализация на момчето, но от друга – градят у него склонност към самовглъбяване и визионерство. Така собственият му живот става не просто повод за изкуство, а неизменна част от изкуството.

Неслучайно още първата му книга – „Тетрадките на Андре Валтер”, е пълна с автобиографични елементи, макар Жид да е само на 22, когато я издава. И после именно неговият „Дневник”, автобиографията, която пише десетилетия наред, е най-популярната му книга сред широкия кръг читатели.

В един момент Жид се жени за по-възрастната си братовчедка Мадлен, но отношенията им са сложни. Той страда от рядката болест „ангелизъм” – неспособност да правиш любов с любимия. А и още на 20 публично заявява, че е хомосексуален, но без да отхвърля голямата си любов Мадлен. Ето защо сексуалният живот на Андре Жид е като многотомен учебник по психоанализа и става повод за силни нападки срещу него.

В живота му обаче има и още една драма. Под влияние на Пол Елюар и Луи Арагон, в началото на 30-те Жид залита по комунизма. През 1936 посещава СССР, но се връща оттам завършен антикомунист. Тоталната липса на свобода, налагането на единна линия на мислене от властта, ограниченията на творческия потенциал и възможностите за развитие на културата, са основните причини за разочарованието му. Жид пише две книги, в които излага истината за комунизма и, след хомосексуалността, това е вторият повод да бъде подложен на яростни нападки, този път – от доскорошните си близки приятели.

Когато през 1947 обаче Андре Жид получава Нобеловата награда за литература, в мотивите на Комитета са записани не обвинения, а истинско признание: „Тя се присъжда за неговите дълбоки и художествено значими произведения, в които човешките проблеми са представени с безстрашна любов към истината и дълбока психологическа проницателност”.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„Мразя кресльовците, дето с толкова пошла риторика милеят за род и Отечество.“

Константин Павлов, български поет, роден на 2 април преди 87 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Да останеш човек извън играта

Филмът „Извън играта“ е не е сълзлива история за опитите на един съкрушен човек да се пребори с алкохолната си зависимост и разпада на брака и семейството си.  Не е и приказка за трудния път към успеха със стоп кадър от извоювания заслужен  триумф.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.

„Останалото е пепел“ - драматична история с универсално звучене

 

Филм с такъв скромен бюджет – 300 000 лева,  все пак звучи автентично като визия.