УИНСТЪН ЧЪРЧИЛ (1874-1965)

В едно изречение: Политик, писател, премиер-министър на Великобритания по времето на Втората световна война, с решаваща роля за победата над нацизма.

Образование: Кралска военна академия Сандхърст

С какво е запомнен: Избиран за депутат във всички британски парламенти в продължение на близо 65 години. Носител на Нобеловата награда за литература.

-------

 ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"

Добре че не знаем колко малко знаем за една от най-спорните и най-безспорни, най-самотни и най-публични, най-екзотични и най-велики фигури не само на ХХ век, а и в човешката история изобщо - британския политик сър Уинстън Ленърд Спенсър-Чърчил, човек от Европа, човек на Европа.

„Никога не се отказвайте!” - съветва политикът, спечелил и загубил безброй битки. „Това ще остане в историята. Сигурен съм, защото аз лично ще го впиша там” – твърди скромно Чърчил, който през дългия си живот изпуши 60 хиляди пури, изпи несметно количество уиски, джин, бренди, вино и изяде невъобразимо количество свинско печено. Човекът, който спечели Нобелова награда за литература, а не за мир, въпреки че и двете му прилягат. Същият, който намери за голямо превъзходство факта, че на старини се е поучил от грешките, направени на младини. И който цял живот пускаше афоризми.

„Това ще остане в историята…..” Май го казва за себе си. И - да, за себе си го казва.

През ПСВ съюзниците правят десант на полуостров Галиполи по идея на Първия лорд на Адмиралтейство, 40-годишния Уинстън Чърчил, но са разбити. Неистовото желание за победа му изиграва лоша шега. Е, не на него, а на загиналите над 250 хиляди души. Въпреки това, през 1919 Чърчил е вече министър на войната, готов за мир. Но в Русия има болшевишка революция, а той казва: „Болшевизмът трябва да се удуши още в люлката” – и подкрепя съпротивата. Това не е каприз, а здрав разум.

През 1925 Чърчил разбира, че като политик няма бъдеще при либералите и се връща при консерваторите с автоирония: „Всеки може да смени политическата боя, но е нужна известна находчивост, за да я смени втори път”.

Чърчил има двусмислено отношение към диктаторските режими, но е твърдо против Хитлер. Още през 1937 е категоричен: „Няма да се преструвам, между нацизма и комунизма, ще избера комунизма. А ако Хитлер нахлуе в Ада, ще възхваля Дявола”.

Два дни след началото на ВСВ той пак е Първи лорд на Адмиралтейството и флотът получава телеграма: „Уинстън се върна”. През 1940 е вече премиер и подготвя за победа британците. И не само с думите, че не може да им обещае нищо, освен „кръв, тежък труд, сълзи и пот”. А след Дюнкерк е наистина вдъхновен: „Ще продължим до края, ще се бием във Франция, ще се бием по моретата и океаните, ще се бием с растяща увереност и сила във въздуха…..Никога няма да се предадем!”

Уинстън Чърчил идва на бял свят през 1874 в Бленъм палас, родовото имение на херцозите Марлборо. Баща му, лорд Рандалф Чърчил, е известен политик, майка му е дъщеря на американски милионер, а сам той, въпреки говорния дефект, е буйно момче, което сменя училищата като носни кърпи. Като дете почти няма контакт с родителите си, а това го амбицира цял живот да търси любовта на всички. И да изпада в тежки депресии, когато всеобщата любов му липсва.

Друго ранно психическо поражение е страхът, че ще умре млад – нищо че доживява 90. И че на 75 ехидничи: „Аз съм готов да се срещна с моя Създател. Дали Създателят е готов за великото изпитание да се срещне с мен, това е друг въпрос”. Създателят не е готов и оставя Чърчил да живее още почти 16 години.

Най-голямата победа в живота му е унищожаването на злото в Европа през ВСВ с помощта на САЩ. Въпреки че при срещите с Рузвелт е почти винаги наквасен, Чърчил влиза под кожата му, а когато научава за Пърл Харбър, казва: „Спечелихме войната”.

Междувременно, наистина се съюзява с дявола Сталин, а през 1944, когато краят на Германия се вижда, но бъдещето на Европа още не е светло, договаря с него влиянието в Източна Европа. Говоря за онова спорно листче с проценти - но истината е, че така Чърчил не предава Източна Европа, а успява да откъсне от лапите на Сталин Австрия, Гърция и донякъде Югославия.

На 8 май 1945 Уинстън казва на хората, събрали се пред Уайт хол: „Това е вашата победа”. „Не, твоята е!” – отвръщат те. Той няма повече думи и запява „Земя на надежда и слава”, подхваната от тълпата.

Но Чърчил не се примирява, че част от Европа е под комунистическия ботуш и готви „Операция Немислимо”. Планът му за изтласкване на руснаците в онзи момент наистина е немислим според британските генерали. Сега историци твърдят, че те са имали грешна информация за мощта на Сталин тогава…..

Независимо от победата във войната, Чърчил губи изборите през 1945 и минава в опозиция. Но не стои кротък. На другата година във Фултън, САЩ, произнася знаменита реч: „От Шчечин на Балтика до Триест на Адриатика, една Желязна завеса се е проснала над континента.”

Тази реч се сочи за начало на Студената война. Берлинската стена още не е изградена, но преди нея, с активната роля на Чърчил, в Европа се изграждат две важни организации – НАТО и Европейската общност за въглища и стомана.

Той печели и още един премиерски мандат - от 51-ва до 55-та, в залеза на Британската империя, който му носи повече горчивини, отколкото вдъхновение. А после живее още 10 години и умира на 90 с тъжни думи на уста: „Вече всичко ми е омръзнало”.

Отказа ли се Уинстън Чърчил, човекът, който съветваше никога да не се отказваме? Не знам, може би просто е продължил да не се отказва, но на друго място.

Коментари  

0 #1 ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ 16-02-2020 12:11
Уинстън Чърчил: „Аз познавам българите от 30 години. Те са грешен народ, който заслужава да му бъде предаден строг урок… София трябва да бъде бомбардирана колкото се може по-скоро…София трябва да бъде изравнена със земята и в развалините й да се засеят картофи”На 30 март 1944 г. военновъздушните сили на САЩ и Великобритания бомбардират българската столица. Това е най-тежката и неоправдана бомбардировка над София и само извършената евакуация проваля плановете на противника за многобройни човешки жертви – загиват 139 души, а неизвестен брой са ранени. Столицата е атакувана от 450 бомбардировача и 150 изтребителя в 9:45 часа сутринта. Бомбардировката възпроизвежда т.н. „бомбен килим”, използван в Дрезден. Хвърлени са около 3000 фугасни и около 30 000 запалителни бомби, разрушени са 3575 сгради. Чърчил пише: „След като лекарството е свършило толкова добра работа, нека да продължат да получават допълнителни дози от него”.

bombardirovka-sofiq2
Цитиране
  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Хората се делят на капиталисти и социалисти. И двете страни се нуждаят от пари. Разделя ги начинът, по който изкарват парите си. Ако капиталистът се нуждае от пари – работи усилено. Ако социалистът се нуждае от пари – напуска работа и дори подбужда другите да го направят.“

Виктор Суворов, съветски разузнавач и писател, роден на 20 април преди 74 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Голата истина за група „Жигули“

 

За каква криза може да се говори в родното ни кино, дори в днешните условия, след като имаме такъв талантлив и плодовит режисьор?

Прозренията на Александър Шурбанов

 

 Думи за юбилейната книга на поета от Огнян Стамболиев

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.