ПОЛИНА ПАУНОВА, "Свободна Европа"

За себе си казва сама, че обожава да потриса буржоата. Другите я описват с краткото и ясно: "чепата е". "Винаги е била такава. Но талантът й прекосява всичко. И заради него може да си позволи да е всякаква", твърдят хора били близо до нея през годините.

Тя е поетесата и журналист Миряна Башева, въпреки че името й няма нужда от пояснения. И във вторник (11 февруари) навършва 73 години.

Миряна Башева е поет и бунтар, журналист и убеден левичар. Дъщеря е на Иван Башев - загиналият министър на външните работите в кабинетите на Тодор Живков и Станко Тодоров. Никога не крила левите си възгледи и произхода си, Башева е и сред критиците на някогашния режим. Тя признава, че се е възползвала от привилегиите, които е имала, за влизане в английската гимназия в София. Наред с това обаче става част от емблематичния "Кръг 39", който през декември 1989 година в препълнената 65-та аудитория на Софийския университет организира най-мащабното събитие в историята на българската поезия – масов свободен рецитал. Самите автори от неформалния дисидентски кръг наричат тази вечер с името Голямото поетично четене.

Башева следва, но така и не завършва английска филология. Стихове започва да пише сравнително късно - след 23-та си година. Още след първата й стихосбирка “Тежък характер” бързо се превръща в литературна звезда.

Много от стиховете й са се превърнали в популярни песни - “Дано” на Богдана Карадочева, “Тежък характер” на Йорданка Христова, “Как си ти” на братя Аргирови, “Булевардът” на Михаил Белчев.

Във времената на бурно политическо противопоставяне (включително и в културните среди), след 1990 година, заради позициите и таланта си, поетесата е уважавана и "и от двете страни на барикадата". В свое интервю композиторът Стефан Димитров признава, че е кръстил дъщеря си именно на поетесата. "Талантът й е толкова мощен, че думите не успяват да го разкажат", твърдят нейни колеги журналисти.

Башева е сътрудник в списание “Отечество”, Българската национална телевизия, Студията за игрални филми “Бояна”, списание “Факел”. След 1989 г. е редактор във вестниците “24 часа” и “Сега”. През 1979 г. пише стиховете към филма „Войната на таралежите“ на Иванка Гръбчева. По покана на Рангел Вълчанов Башева пише сценария на игралния филм „Последни желания“ (1983 г.). С него снима и документални филми. Именно с режисьора тя прекарва и три месеца в Индия, а държавата оставя траен отпечатък в нея.

Дълги години поетесата бе част от екипа на в. "Сега", който правеше последната страница на вестника, станала емблематична с политическата си сатира. На рождения си ден през 2020 година обаче тя смята, че "вече е късно за хумор". "Много сме се объркали като общество", смята Башева. "Не знам как стана така, че се поляризирахме до степен, в която ситуацията е повече от ужасна", каза тя пред "Свободна Европа". "Нямам рецепта как това се поправя, но то не е просто политическо противопоставяне между Борисов и Нинова, например, става дума за дълбоки обществени процеси", допълва Башева.

На въпрос дали познатата от последна страница на в. "Сега" рецепта за ирония на злободневните теми може да проработи и към настоящия момент, журналистката отговаря: "За да се успокоим като общество е нужна сериозност. За хумор, ми се струва, че наистина вече е късно".

"Вече е време за друг тип разговор", обяснява поетесата и журналист, която хем държи да отбележи, че вече не се занимава с новини, хем в същия момент подхваща разговор за изконсумирания смисъл на публичността. Всъщност, вижте какво стана днес, казва тя в подкрепа на тезата си – Валери Симеонов обвини "журналистите и народа в корупция".

Башева смята, че все още има хора, за които думите не са обезценени, но те стават все по-малко, а равнището, на което се води публичния разговор у нас е позорно.

"Погледнете, че непрестанно се занимаваме с темата корупция – а какво имаме като резултат? Смятам, че е срамно държавният секретар на САЩ да се занимава с корупция у нас и да посочва съдия като корумпиран, а правосъдният министър да повтаря подобни думи без доказателства. Говоря за съдията Миталов Едновременно с това всички обсъждат главния прокурор Иван Гешев или пък КПКОНПИ, но не съм видяла особен резултат от тая работа", казва Башева.

Извън поезията си и сатиричния си поглед към политиката Башева е известна с любовта си към животните. Известно е, че една от емблематичните песни на Богдана Карадочева "Дано", всъщност е стих на Башева, посветен именно на четирикраките любимци.

В момента тя живее с котката си Здравка, наречена така тъй като била намерена в двора на НЗОК. Това обаче не е първото подобно име на животно, което Башева дава. Любимото й в миналото куче Дуда е кръстено на чеченския сепаратист, поискал независимост от Москва - Джохар Дудаев.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Научната фантастика се опитва да намери друга гледна точка за реалността.”

Иън Банкс, шотландски писател, роден на 16 февруари преди 65 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

Да, с удоволствие - 32.3%
Да, с познавателна цел - 19.4%
Не, слабо е - 45.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Посмъртна изповед" е антибиотик срещу носталгията по тоталитарното общество

Преживяното от Денчо Знеполски е разказано така, както нормалният човек просто не може да си го представи и в най-развинтеното свое въображение.

Наръчник на оптимиста или защо „Паразит“ взе главните „Оскар”-и

Лентата взе наградата за най-добър международен филм не само защото е вещо направена и впечатляваща за гледане, но и тъй като основният й конкурент се казваше „Болка и величие“.

За романа „18 % сиво“ и неговата екранна интерпретация

Филмът “ разчита основно на славата на книгата и харизмата на Руши Виденлиев.