Олга Токарчук, носител на Нобелова награда за литература,  с пари от наградния фонд ще основе фондация, която ще подкрепя работата на писатели и преводачи, съобщи notesfrompoland.com. На пресконференция след получаването на наградата полската писателка каза, че организацията й ще представя полската култура по света, ще се бори с дискриминацията и ще подкрепя гражданските права и правата на животните.

Фондацията ще бъде със седалище във Вроцлав, който тази година обяви Токарчук за свой почетен гражданин. 

За новата фондация ще отидат 81 хил. евро от Нобеловата награда. Писателката смята, че за нея е важно да използа приза за да направи нещо добро за света. 

Токарчук е известна със смелата си гражданска позиция. Тя не се покелеба да подкрепи протестите на съдиите в родината срещу намеренията на правителството да ги подчини.

ОЛГА ТОКАРЧУК е родена на 29 януари 1962 г. в Сулехов, Полша. Тя е сред най-уважаваните автори на съвременната полска белетристика. Става известна с романите "Пътешествието на хората на книгата" (1993), "Е. Е." (1995), "Дом дневен, дом нощен" (1998), за който е удостоена с престижната литературна награда НИКЕ (на читателите), сборника разкази "Музика от много барабани" (2002), сборника новели "Последни истории" (2005). Пробва се и в литературно-критическите размисли - "Кукла и перла" (2001) - за романа "Кукла" от Болеслав Прус. Върховото й постижение е един от най-амбициозните романи през последните години - "Правек и други времена" (1996), с четири издания и награди още следващата година - на Фондация "Кошчелски", на читателите за наградата НИКЕ, Паспорт на сп. "Политика". За първи път е представена на български език в полския брой на сп. “Панорама” от 2002 г. с откъс от романа “Правек и други времена”. В своите произведения Токарчук изследва митичните и метафизичните черти на ежедневието.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„В живота, както и в изкуството, аз мога да се справя със себе си и без Господ Бог. Но не мога да съществувам - аз, страдащият човек - без нещо по-голямо от мен, нещо, което изпълва целия ми живот - без творческата сила.“

Ван Гог, холандски художник, роден на 30 март преди 167 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.

„Останалото е пепел“ - драматична история с универсално звучене

 

Филм с такъв скромен бюджет – 300 000 лева,  все пак звучи автентично като визия.

По следите на разработката „Ятаган“

Добре е да се разделяме с миналото си, смеейки се, но, когато то не си е отишло и е все още стряскащо настояще? Да се шегуваме или да плачем?