Олга Токарчук, носител на Нобелова награда за литература,  с пари от наградния фонд ще основе фондация, която ще подкрепя работата на писатели и преводачи, съобщи notesfrompoland.com. На пресконференция след получаването на наградата полската писателка каза, че организацията й ще представя полската култура по света, ще се бори с дискриминацията и ще подкрепя гражданските права и правата на животните.

Фондацията ще бъде със седалище във Вроцлав, който тази година обяви Токарчук за свой почетен гражданин. 

За новата фондация ще отидат 81 хил. евро от Нобеловата награда. Писателката смята, че за нея е важно да използа приза за да направи нещо добро за света. 

Токарчук е известна със смелата си гражданска позиция. Тя не се покелеба да подкрепи протестите на съдиите в родината срещу намеренията на правителството да ги подчини.

ОЛГА ТОКАРЧУК е родена на 29 януари 1962 г. в Сулехов, Полша. Тя е сред най-уважаваните автори на съвременната полска белетристика. Става известна с романите "Пътешествието на хората на книгата" (1993), "Е. Е." (1995), "Дом дневен, дом нощен" (1998), за който е удостоена с престижната литературна награда НИКЕ (на читателите), сборника разкази "Музика от много барабани" (2002), сборника новели "Последни истории" (2005). Пробва се и в литературно-критическите размисли - "Кукла и перла" (2001) - за романа "Кукла" от Болеслав Прус. Върховото й постижение е един от най-амбициозните романи през последните години - "Правек и други времена" (1996), с четири издания и награди още следващата година - на Фондация "Кошчелски", на читателите за наградата НИКЕ, Паспорт на сп. "Политика". За първи път е представена на български език в полския брой на сп. “Панорама” от 2002 г. с откъс от романа “Правек и други времена”. В своите произведения Токарчук изследва митичните и метафизичните черти на ежедневието.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Виното е доказателство, че Бог ни обича и иска да сме щастливи.“

Бенджамин Франклин, американски общественик, учен, автор и издател, роден на 17 януари преди 315 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Бедуин“ -  местен герой обуздава нашата корупция и престъпност

 

Но защо и в „Бард“ редакторката си е гледала работата си през пръсти. 

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

„Скъпи другари!“ е един от най-силните и стойностни филми на Кончаловски

 

 

Режисьорът представя максимално обективно и точно трагичните събития от лятото на 1962 г. в Новочеркаск - разстрела на протестиращи работници.